Отварям интернет страницата на марката Jimmy Choo, за да видя дали е истина твърдението на Тамара Мелън, че името ѝ е изцяло изтрито от представянето на световния бранд. „По път а ла Оруел в опита си да променят историята“, пише тя, години след като създава бизнес за милиони долари, в който е вложила всичко от себе си. Историята ѝ е вълнуваща и поучителна, книгата се чете изключително бързо, тъй като е увлекателна (за това вина има Уилиам Патрик - съавтор на Мелън), а изводите са болезнени и доказват, че в света на модата справедливост не съществува. А и не само там.
„Бизнес на високи токчета“ може да ви подведе с бяло-розовото си представяне от корицата на книгата. Заглавието звучи закачливо и лежерно и може би си представяте книга а ла „Професия блондинка„. Истината е различна - в 278 страници Тамара Мелън ни разказва в подробности за своя житейски път до момента и за раждането на обувната марка Jimmy Choo.
Тамара има детство, белязано от жестокото отношение на майка ѝ. В момента, в който попада в клиника за зависимости, решава, че иска да направи световноизвестен бранд за обувки - модата е нейна страст, а баща ѝ има нужните знания, финанси и възможности, така че да я подкрепи в това начинание. Тамара се свързва с обущаря Джими Чу, представен в книгата като затворен, но подъл тип, който в крайна сметка се съгласява да подпише договор, но след това не върши абсолютно никаква работа, дори пречи с всички сили на работния процес. Това довежда до отстраняването му чрез закупуване на акции, но вместо мечтания партньор, младата бизнес дама попада в обкръжение на измамници, предатели и мъже с прекалено изявени комплекси, които започват да ръководят бизнеса, без да се съобразяват с друго, освен със собственото си желание да печелят от марка, наложена благодарение на усилията на Тамара.
Книгата има подзаглавие „Истинското лице на модния свят„, но предвид тежките удари, които авторката понася и от членове на собственото си семейство, написаното по-скоро е като „наръчник за оцеляване сред алчни предатели“. В историята на Тамара Мелън няма хумор, освен от време на време известна горчива ирония, но за сметка на това има много факти, имена и обяснения по взети финансови решения, които превръщат книгата в нещо като бизнес помагало. Такава е и целта на авторката - тя иска да е в помощ на всички жени като нея, които работят денонощно и дават всичко от себе си за реализирането на една мечта, така че тя да не бъде почернена от презрените „костюмари“.
Да, книгата звучи обвинително, но ако нещата, написани в нея, са истина, то най-малкото, което заслужават „лошите“, е подобно публично унижение. Ефектът върху читателя е нежелание да влезе в бутик на Jimmy Choo и да си купи каквото и да било оттам. Тамара Мелън използва влиянието си, така че в края на книгата промотира собствената си марка обувки, този път създадена с мъдри решения, базирани на горчивия ѝ опит. Вече може да твори и да печели, без да се притеснява, че ще бъде съдена от съпруг или майка, без да се съобразява с глупавите и злонамерени решения на бизнес партньори. Сякаш всичко става розово отново, но дали?
Девора
Едно мнение за “Бизнес на високи токчета”