Бизнес на високи токчета


Отварям интернет страницата на марката Jimmy Choo, за да видя дали е истина твърдението на Тамара Мелън, че името ѝ е изцяло изтрито от представянето на световния бранд. „По път а ла Оруел в опита си да променят историята“, пише тя, години след като създава бизнес за милиони долари, в който е вложила всичко от себе си. Историята ѝ е вълнуваща и поучителна, книгата се чете изключително бързо, тъй като е увлекателна (за това вина има Уилиам Патрик - съавтор на Мелън), а изводите са болезнени и доказват, че в света на модата справедливост не съществува. А и не само там.

Бизнес на високи токчета“ може да ви подведе с бяло-розовото си представяне от корицата на книгата. Заглавието звучи закачливо и лежерно и може би си представяте книга а ла „Професия блондинка„. Истината е различна - в 278 страници Тамара Мелън ни разказва в подробности за своя житейски път до момента и за раждането на обувната марка Jimmy Choo.
Тамара има детство, белязано от жестокото отношение на майка ѝ. В момента, в който попада в клиника за зависимости, решава, че иска да направи световноизвестен бранд за обувки - модата е нейна страст, а баща ѝ има нужните знания, финанси и възможности, така че да я подкрепи в това начинание. Тамара се свързва с обущаря Джими Чу, представен в книгата като затворен, но подъл тип, който в крайна сметка се съгласява да подпише договор, но след това не върши абсолютно никаква работа, дори пречи с всички сили на работния процес. Това довежда до отстраняването му чрез закупуване на акции, но вместо мечтания партньор, младата бизнес дама попада в обкръжение на измамници, предатели и мъже с прекалено изявени комплекси, които започват да ръководят бизнеса, без да се съобразяват с друго, освен със собственото си желание да печелят от марка, наложена благодарение на усилията на Тамара.

Книгата има подзаглавие „Истинското лице на модния свят„, но предвид тежките удари, които авторката понася и от членове на собственото си семейство, написаното по-скоро е като „наръчник за оцеляване сред алчни предатели“. В историята на Тамара Мелън няма хумор, освен от време на време известна горчива ирония, но за сметка на това има много факти, имена и обяснения по взети финансови решения, които превръщат книгата в нещо като бизнес помагало. Такава е и целта на авторката - тя иска да е в помощ на всички жени като нея, които работят денонощно и дават всичко от себе си за реализирането на една мечта, така че тя да не бъде почернена от презрените „костюмари“.

Моделите на Тамара Малън
Моделите на Тамара Малън

Да, книгата звучи обвинително, но ако нещата, написани в нея, са истина, то най-малкото, което заслужават „лошите“, е подобно публично унижение. Ефектът върху читателя е нежелание да влезе в бутик на Jimmy Choo и да си купи каквото и да било оттам. Тамара Мелън използва влиянието си, така че в края на книгата промотира собствената си марка обувки, този път създадена с мъдри решения, базирани на горчивия ѝ опит. Вече може да твори и да печели, без да се притеснява, че ще бъде съдена от съпруг или майка, без да се съобразява с глупавите и злонамерени решения на бизнес партньори. Сякаш всичко става розово отново, но дали?

Девора

Едно мнение за “Бизнес на високи токчета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: