The Love Goddess’ Cooking School

на

Не знам какво съм си мислела! Наистина! Поисках си тази книга за Коледа, защото отдавна стои в списъка ми с желани книги в Goodreads. Явно някога назад в миналото, когато четях много романтична кулинарна литература, съм решила, че това заглавие ще е интересно. Не помня каква е причината, но книгата се озова при мен и ако трябва да обобщя прочетеното накратко, ще ви споделя, че досега не бях чела книга, която да е толкова посредствено написана, но с толкова голяма претенция! А сега ще ви разкажа надълго:

Мелиса Сенате е авторката на тази литературна подигравка. Не мога да повярвам, че тази жена е работила като редактор! Не мога да повярвам, че книгата е бестселър! Или мога… Но изводите, които си водя за американската аудитория от четящи, не са най-приятните.

И така: раздразнението ми започна още при разтварянето на предната корица, където ме очакваше първа страница не с информация за изданието и заглавие на книгата, а лист и половина хвалебствени цитати. Това е огромна червена предупредителна светлина – книга, която иска да ви внуши, че е добра, преди изобщо да се е представила, няма на какво друго да разчита, освен на подобна манипулация. Не ги изчетох, продължих нататък.

За мен не е проблем да чета книги в оригинал на английски, но тази книга подложи на изпитание познанията ми за този език. Четях и имах чувството, че думите са разбъркани в някакъв безумен словоред, който ми пречеше да разбирам смисъла им. Буквално се пулех срещу книгата, толкова неестествено се изливат думите в нея. След 20-30 страници започнах да хващам това странно темпо, но ужасяващият стил на авторката ме измъчваше до самия край. Някъде на привършване ми хрумна асоциацията, че книгата сякаш е написана от софтуерен бот – като тези, които отговарят на въпросите ви в чатове на различни институции с предварително зададени отговори. И този бот допускаше дори грешки! Първите пъти, когато ги хващах, подлагах на съмнение собствените си познания по езика, но в един момент вече беше очевидно, че книгата е посредствена не само като авторско съдържание, но и като редакция и корекция.

Знам, че искате да прочетете каква всъщност е историята, но и това не е приятна задача: авторката се опитва да бъде оригинална, като „развива“ паралелно няколко човешки съдби, само за да завърже всичко с розова панделка накрая в най-лигавата щастлива развръзка. Главна героиня е Холи, която наследява къщата и кулинарното училище на баба си. Сенате иска да обогати образа на своята героиня, като я представя като комплицирана, но уверена млада жена. И така, Холи започва новелата като зависима от приятеля си и без особено самочувствие, за да стане по-късно уверена кулинарка и преподавателка в училището на баба си. Колко по-късно мислите? Ами 3-4 седмици по-късно. Да, на хартия човек успява да стане кулинар след 2 седмици самосъжаление и още 2 седмици провали в кухнята. Холи има напрегната връзка с майка си, но дневниците на баба ѝ ѝ помагат да я заздрави. В общи линии никоя от жените в тази книга не се разбира с майка си…

Накратко: Холи прави кулинарен курс, където повече се разказват лични истории, отколкото се готви (нищо общо с реалността на кулинарните курсове), а всеки един от участниците има някакъв проблем в живота, който до края на курса се разрешава с такава лекота, че чак е отблъскващо. Като например Джулиет, която преди няколко месеца е загубила малката си дъщеря. Необходими са само няколко съвета от новите ѝ приятели, за да се съвземе от скръбта си и да потегли на пътешествие из Европа заедно със съпруга си. Разбира се, единствените други участници от противоположен пол в курса към края стават двойка, а самата Холи се влюбва в бащата на своята стажантка, който, между другото, е комичен образ на мъж и не знае какво иска от една жена, освен да бъде майка за дъщеря му. Взаимоотношенията между тях са изградени на уж сближаващи разговори, много извинения и две банални романтични срещи (в лодка с шампанско и в градината на покрива на градския хотел). Това е любовна история, чието развитие е толкова незадоволяващо глада на читателя за нещо вълнуващо и красиво, че е чак обидно. В общи линии страниците са изпълнени с микро драми и помирения, опити за оригинално съдържание, опити за внедряване на важни теми. Бих казала, че е почти нивото на литература за подрастващи, но това ще е такава обида към авторите на качествена литература за млади момичета и момчета, че ще се въздържа.

The Love Goddess’ Cooking School не просто е посредствена като стил, сюжет и език, но дори постоянно се срещат непроверени и недомислени грешки в хронологията и разказа, сякаш авторката е написала набързо всичко и после не е минала да прочете какво е сътворила: така в началото бабата на Холи уж вече е умряла, но в следващата глава умира наново. Или когато Тамара разказва каква среща ще има същата вечер след един от курсовете и каква среща е планирала за следващата вечер (понеже отчаяно си търси мъж), имената и срещите са съвсем други, когато на следващия ден им разказва как е минало. Колко посредствен автор трябва да бъдеш, за да допускаш такива безумни грешки и то многократно? И кой изобщо е издал тази книга!

Виждате, фрустрацията ми е голяма и многословна. Мога да напиша още много неща, които откровено ме възмутиха, но ще спра дотук и ще си пожелая никога повече да нямам сблъсък с толкова слаб автор и ще разпростра желанието си още по-далеч, чак до редакционните бюра на американските ежедневници, които промотират подобни литературни напъни, и тайничко ще си пожелая да настъпи някаква революция, която да смени литературните им отдели с хора с по-високи критерии за художествено съдържание.

Девора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.