Фердинанд и Словакия между голямата и малката история

на

Трудно ми беше да се ориентирам от сайта на изд. „Ерго“ за какъв жанр литература иде реч при тази книга – мемоари, роман, биографичен очерк, алтернативна история… „Спомни си за царя“ стоеше там със снимка на театрално позиращия цар Фердинанд на корицата, с автор неизвестният за мен словашки писател Антон Хикиш. Можеше да бъде всичко от изброеното. Разбира се, проработи любопитството ми и желанието да прибавя още една книга за Кобургите в колекцията си, затова поех „риска“ да си я поръчам.

Още предговорът ме изненада с откритието за многобройните връзки между Фердинанд и Словакия, за които – въпреки купчините прочетени книги – някак не си давах сметка досега. Семейни имения в земите на словаците, тогава част от Хабсбургската империя, постоянни гостувания по време на царуването му, строеж на собствен дворец, така и останал недовършен, а след абдикацията завръщания отново и отново в Словашката република чак до наближаването на Червената армия през 1944 г., когато престарелият бивш монарх се отправя на последното си пътешествие до окупирания от американците Кобург. Наред с имотите и емоционалната привързаност към девствената природа на Татрите, словашката „връзка“ на Фердинанд включва и неопределен брой местни момичета и момчета, наети през годините в неговата свита или като обслужващ персонал в двореца в София. Един от тях е и чичото на автора, носещ същото име, Антон Хикиш. Едва двайсет и няколко годишен, Тони пристига в двореца през 1906 г. като личен асистент на княза. Този епизод от семейната история вдъхновява автора да надникне в непознатата история и да създаде роман, в който централна фигура е князът на българите.

Животът и съдбата на Фердинанд са белязани от толкова драматични моменти и повратни точки, че без съмнение са обещаващ сюжет за художествено произведение. Именно с тази задача се нагърбва Антон Хикиш, който проследява последните десетина години от властването на монарха в България, наред с личната история на своя родственик. При това опитвайки се да не бяга много от фактите, но и да не се осланя само на тях. Резултатът е интересен за четене, макар и не лишен от редица слабости роман, изпъстрен с нестандартни и непривични за жанра „добавки“ – авторови интерлюдии, два епилога, ценно въведение, обясняващо връзката със Словакия, и др. Началото е малко мъчително за всеки по-запознат с историята на България от началото на ХХ век и личността на Кобурга. В опит да даде необходимия контекст, Хикиш малко неумело „романизира“ фактите, вместо да остави историята и събитията  като фон, върху който израстват героите му. Това прави началото неубедително – нещо, което, в интерес на истината, се променя по-нататък.

Образът на Фердинанд, който виждаме тук, е на суетен и капризен аристократ, обсебен от мистични суеверия, с неприкрит интерес към младите офицери от близкото си обкръжение. Личният му живот в двореца след смъртта на княгиня Мария Луиза, многобройните пътешествия из Европа и повишаващото се напрежение на Балканите и в цяла Европа в началото на ХХ век са проследени с много добро познаване на историческите факти, но и със солидна щипка клюка, намеци и вестникарски пикантерии.

Покрай образа на монарха виждаме и израстването на младия Тони – неуверен, изпълнен със съмнения и страхове, свенлив „по женската част“ и постоянно питащ се дали не е сгрешил с избора си да отиде на служба в тези диви Балкани. Хикиш не се поддава на изкушението да създаде един идеализиран образ на своя родственик – Тони до края на успя да спечели симпатиите ми, въпреки всички шансове, които имаше на своя страна.

С напредването на историята – истинската и художествената (макар трудно можем да отсеем реалния исторически факт от вероятния такъв) романът придобива повече плътност и пластичност, успява до голяма степен да се оттласне от първоначалното „раздвижване“ на факти и да навлезе в интересни микросюжети. Увеличават се и интригите и драматизмът около владетеля, а двете последователни балкански войни се оказват само прелюдия към още по-жесток и кървав конфликт, отново водещ началото си на Балканите. С избухването на Първата световна война бележи Тони успява най-сетне да се еманципира и да се измъкне от омагьосващото влияние на своя господар. Художественото взима превес в тези страници, а историята заема полагащото й се място на фон – не безучастен фон, разбира се, а платно, върху което героите да нанесат своите собствени щрихи. Любов, страст, дълг, предателство и смърт оставят своя отпечатък по платното в това бурно време, а авторът се включва тук-там, за да ни поведе за ръка към изясняването на цялата картина около Антон Хикиш и българския владетел. И двамата, впрочем, с трагична съдба, както подобава на жестоките времена, в които с развива тяхната история.

За първи път попадам на художествен текст за владетел от Третото българско царство, с всички условности на този експеримент. Без съмнение книгата ми даде доста нова информация, която не подозирах до момента, а разгръщането й в пълнокръвна история след малко мудното начало ми позволи да я дочета докрай и дори да се насладя на труда на словашкия автор, свързан по такъв удивителен начин със старата, изгубена България. Ако темата ви е интересна, не пропускайте още „Български дневници“ на Граф Робер дьо Бурбулон, автентично свидетелство от първа ръка за княза и тайните на дворцовия живот.

Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.