„Манюня“ – носталгично щастие

на

Не е лесно да се влюбиш с цялата си душа в автор, когато сърцето е притихнало разбито и нито ти се чете, нито ти се пише за книги. Не е лесно, но е съвсем възможно! Открих Нарине Абгарян чрез „Три ябълки паднаха от небето“ в най-трудния етап от живота си и в нейното творчество намерих своя спокоен пристан. Когато това се случи, четях книгите ѝ като терапия. Може би затова съм прочела всичко от нея, но съм писала ревю само за първата ѝ книга, издадена на български. След това последваха още много срещи между двете ни. Днес мислех да ви разкажа за последната, но всъщност ще е споделя чувствата си и за трите.

„Манюня – Юбилеят на Ба и други силни вълнения“ е третата книга от поредицата за палавата пухкава приятелка от детството на Нарине, Манюня. Двете са най-близки приятелки като деца и приключенията на семействата, в които растат, са вдъхновението за тази забавна и носталгична история, разгърната в три книги.

Като казвам „история“, ви подвеждам. Книгите са композиция от много части – всяка глава е отделен спомен за конкретна случка с добре познатите главни герои.

И така, настанила съм се удобно и зачитам. Малко ме е страх, защото единствената книга на Абгарян, която не е на нивото на останалите, е предходната книга за Манюня – там, където пише фантЪстичен роман. Какво ли да очаквам от третата?

За мое огромно щастие тя е пълна с любимите ми бисери от Ба, с непредвидени случки и ситуации, с много поводи за подсмихване или дори гърлен смях. Майсторството на Нарине Абгарян е в това, че тя пише еднакво умело, когато иска да те разсее и когато иска да те разплаче. Нейният талант е всеобхватен – от сюжета, през структурата на разказа, до всяка дума, която е положила върху бялата хартия. За мен тя е автор-композитор: в книгите ѝ няма излишен шум, те са върховна наслада за сетивата.

Сюжетът във всяка история следва сходен модел: някоя от приятелките (или пък някой от бащите) изпада в меко казано неприятна ситуация (като например да си заклещиш главата между решетките на балкона или да затънеш с колата в кал, докато се опитваш да очароваш новата си изгора). Действието е обогатено не само от характерните за гроите чувство за хумор, импулсивност или сарказъм, но и от особеностите на битието в годините на съветското управление в Армения.

Още в предходните книги, но и тук, изненадващо близки за мен се оказват българският и арменският дух от това време. Сигурна съм, че много от вас биха припознали в главните герои много от чертите на собствените си роднини. В образа на Ба аз откривам своята баба, която също беше способна да открие дефицитен продукт, когато в магазина няма нищо, прави зимнина и внимателно разпределя парите за харчене, а също така понякога взима в свои ръце възпитанието на най-младото поколение. Е, при Ба това е доста по-буквално, тъй като тя не се свени да раздава правосъдие чрез вече остарелите вече възпитателни методи.

Има нещо толкова приятно да се върнеш назад във времената, когато човешките отношения бяха толкова по-искрени и лишени от всякакво лустро. Точно това се случва в книгите на Нарине Абгарян – както в диалозите между героите, така и в стила на писане. Може би защото книгите са автобиографични, разказите на Абгарян са толкова автентични, близки, стоплящи, радващи! Задължително четиво за всеки, според мен.

Макар „Манюня“ да разказва приключенията на цяла сурия малки момичета и от време на време – на техните родители, книгите не са детски, нито наивни – напротив! Авторката говори с читателя на езика на възрастния, при това на този възрастен, който има достатъчно стаж зад гърба си, така че да може да оцени скрития между редовете драматизъм или сарказъм.

Разбира се, ако още не сте чели нищо за Манюня, препоръчвам ви задължително да започнете с едноименната книга, след това да продължите с „Юбилеят на Ба и други силни вълнения“, като накрая, при желание, може да отделите време и за „Манюня пише фантЪстичен роман“, но това вече ще е от колекционерска страст, предполагам. 😉

За финал искам да добавя нещо: Удхаус е всепризнат лечител при симптоми за депресия, но ако наистина искате да видите най-дълбоката си мъка като емоция, излята върху страници, които ви стискат за гърлото, и въпреки това да откриете изцеление чрез тези чужди истории, то аз бих ви препоръчала „Да живееш нататък“ и „Хората, които са винаги с мен“. Това са най-ценните дарове, коиот Нарина Абгарян е поднесла на своите читатели!

Девора

2 коментара Добавяне

  1. Керачка Михаел каза:

    „След Три ябълки паднаха от небето“ излезе книгата на Абгарян „Да живееш нататък“, която ме стисна здраво за гърлото. В метафорично есеистична форма тя описва трагедията , историческата, на своя народ. Зад думите и преживяванията е скрита историческата съдба на Армения и Нагорни Карабах от 1923г. през 1944-та и така през целия социализъм, но без забавната ирония на Манюня.

    1. Devora Dzhambova каза:

      Да, чела съм всички книги на Абгарян, които са изадени на български език. От няколко години насам това е любимата ми авторка. „Да живееш нататък“ и „Хората, които са винаги с мен“ са ме разплаквали.
      Талантът на тази жена е огромен. Не се сещам за много съвременни автори, които могат да предават подобни силни послания, както през сълзи, така и през смях.

Оставяне на отзив за Керачка Михаел Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.