Мед, маслини, октопод

на

Кристофър Бакън определено е създал една извънредно апетитна книга, тъй като при всеки опит да почета поне няколко страници наведнъж, пъргавото пеленаче до мен докопваше някое връхче и настървено го насочваше към устата си. Като оставим настрана личните ми несгоди, „Мед, маслини, октопод“ наистина разказва за вкусовете, преминали през небцето и душата на своя автор, сервирани с щипка хумор и носталгия по гръцките плажове. Типично по американски – книгата е лесно смилаема и когато успях да остана малко на спокойствие, прочетох на един дъх, но е лишена от онази пикантна подправка на по-отворените и експресивни нации, чиито автори могат да те накарат да вкусиш написаното с помощта на перото си. От друга страна, може би не такава е била целта на Бакън. Той наистина поднася своите преживелици, обилно полети с факти и истории, които определено ми харесаха. Да, книгата е „вкусна“, но не ми е сладка. 😉

И така: маслини, хляб, риба, сирене, варива, вино, месо и мед! Тези колони на гръцкия гастрономичен храм, които изнасят цялата му тежест върху гърба си, са представени от автора чрез личната му изследователска дейност. Вместо да стои и да трупа знания на теория, той отривисто се хвърля в практиката, като бере маслини, меси хляб, събира грозде, лови риба и почти присъства на коленето на животни. Неговите приключения хвърлят съвсем лека мъждива светлина върху културата, не само на хранене в Гърция, но през погледа на западния човек. Макар да не е като надутия грък от Лос Анджелис, когото с неприязън е описал в книгата си, Крисотфър просто няма как да надникне по-дълбоко в душевността на хората около него, защото няма сетива, с които да я усети. Ето защо ми беше неоспоримо интересно да прочета всичко написано, но в мен не се породи копнеж по нищо от прочетеното. Е, може би само по свинските пържоли, поднасяни в ресторант на известен мастит с ланци и най-вече по меда от мащерка от остров Китира.

Ако трябва да съм напълно откровена, макар и противоречива, трябва да споделя, че ще запазя книгата в библиотеката си, защото има много неща, късчета информация, към които бих се върнала отново, особено преди пътуване до Гърция. Ето защо я препоръчвам и на вас: надникнете в семейния двор с маслини на Тасос от Тасос, бъдете пристрастни в спора между двете майсторки на хляб, при които Бакън „чиракува“, потопете се с него в търсене на октопод (нещо интересно от книгата: октоподът създава кръгове от остатъците от храната си по морското дъно, поради което е лесно да откриете скривалището му, макар той самият да се прикрива извънредно успешно), ужасете се от откровено нехайното му и лакомо поведение към сирената, пийнeте едно вино с вкусно месо и пресни зеленчуци, а накрая го изпратете до Китира, където ви очаква финална медена изненада!

Девора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.