Христо Проданов – нагоре по Жестокия път

на

Личността на Христо Проданов ме вълнува от малък. Спомням си една екскурзия до Карлово още в началния курс. Донесох вкъщи малка книжка от местен автор, Красимир Власев, посветена на големия български алпинист. Казваше се „Ачупи или Жестокият път“, а единственото, което си спомням от нея, бе историята за това как е възникнал прякорът на Христо. Казвали му Ачупи, защото веднъж приятелите му се качили по някаква овошка да хапват плодове, а той останал долу и само подвиквал: „А чупи, де! А чупи!“.

 

Когато научих, че излиза нова биографична книга за Христо Проданов, не мислих много, а направо си я поръчах. За автора, Димитър Димитров, не знаех нищо, но в преценката на изд. „Българска история“ имам голямо доверие и това ми беше достатъчно. „По пътя към върха. Историята на Христо Проданов“ очаквано ме връхлетя с много силни емоции, въпреки документалния характер на книгата.

Димитров проследява цялата житейска история на големия алпинист – от нелекото детство и проблемите в семейството, през ученическите години и първите опити в алпинизма, през славата на големите върхове. Книгата се базира на много свидетелства – спомени на съвременници, интервюта с близки на Христо, материали от печата. Подредени обаче умело, тези свидетелства не позволяват книгата да изглежда съшита с бели конци или да отегчи читателя. На места прозират някои грапавини в текста, но като цяло е написана доста увлекателно. Пред очите ни израства толкова полярният образ на българския първопроходник на Еверест – сложен, труден характер, невероятен алпинист, верен другар в планината, човек със желязна воля да надскочи себе си, да се докаже, да е пръв… Обект на голяма признателност и възхищение, но и на завист и нападки. Любопитно е, че Димитров е успял да покаже целия спектър на разнообразни мнения за личността на Христо Проданов, да даде думата на негови критици и почитатели.

Със заминаването на българската експедиция към „Покрива на света“ през 1984 г. вече не мога да се отлепя от книгата и усещам, че ще изчета на един дъх остатъка. Макар да знам развръзката, изпитвам напрежение, сякаш всичко това се случва сега. Атаката на върха, противоречията между участниците, проблемите, изкачването на Христо, последвалите усилия на другарите му да го спасят, подвигътна Людмил Янков – картините оживяват, вълнението е твърде голямо, усещам как избиват сълзи… Отново е 84-а, а сякаш го изживявам днес. Такава е драмата горе, такива са последните часове на един наистина голям българин.

Последните страници затварям напълно съсипан от емоционалната буря, която породи в мен тази книга. Не знаех толкова много неща до този момент! Не знаех и за племенницата на Христо, Мариана Масларова, която загива в опит да качи Еверест, точно 20 години след именития си роднина.

Замислям се и за смъртта на Боян Петров, която толкова ме потресе. За тези хора, чиято природа е толкова различна от нашата. За мечтите им, които си струват най-голямата жертва. Големите постижения – онези, които оставят да светят като маркери по пътя на човечеството и след векове – винаги са дело на такива хора. И историите им винаги ще ни вълнуват, ще ги съпреживяваме, ще въздишаме и ще страдаме с подвизите, но и с трагичните моменти, които нерядко са част от тези истории.

Георги 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.