„Български дневници“ | Граф Робер дьо Бурбулон


Винаги съм смятал, че най-ценни свидетелства за личности и епохи носят непосредствените документи от тяхното време - дневници, мемоари и др. Но не съм и подозирал, че толкова ярко, автентично и пълнокръвно могат да бъдат „заснети“ личности и епохи в писмена кореспонденция. Научих го при досега си с архива от писма на граф Робер Дьо Бурбулон - първоначално до неговата майка, а след това до съпругата му, подбран и подреден под вещото съставителство на проф. д-р Зина Маркова и преиздаден в края на 2019 г. от „Колибри“ години след като и последните бройки от първото издание не можеха да се намерят никъде.

„Български дневници“ е безценна находка и едно от най-важните документални свидетелства за царуването на княз Фердинанд в голямата ми колекция, посветена на Кобургите. Френският благородник Робер Дьо Бурбулон пристига в България през 1887 г. заедно с принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, който тъкмо е приел предложението на Великото народно събрание да стане княз на младата балканска страна. Силните емоции и непосредствените си впечатления от приема в България и новия си господар Бурбулон описва с живописни подробности в писмата до своята майка, които - в откраднатите моменти на спокойствие и уединение - вероятно имат терапевтичен ефект върху младия граф. Картините, запечатани в тези писма, са възхитителни не само заради увлекателния стил, почти детинското любопитство и склонност към изпадане в детайли на автора им, но и заради ценната и непосредствена информация която получаваме за живота в онази България, за княза, за българския елит от онова време. Бубрулон е неотлъчно до Фердинанд - първоначално като личен секретар, а по-късно и като шамбелан и маршал на двора. Тази титла и уникалното благоразположение, което князът има към него, го правят на практика централна фигура във всички дворцови събития, официални и неофициални пътувания на Фердинанд, както и пряк наблюдател на всичко, случващо се с височайшата особа на българския престол. Днес бихме казали, че наред с официалната си длъжност, французинът е бил и личен пиар на княза, видно от тази сцена при заснемането на фотосесия с различни костюми, за която Кобургът позира:

„Бурбулон, какъв израз да си придам?“ - „На абсолютно презрение, монсеньор, сякаш Ваше Височество говори на господин Х…“. - „А сега?“ - „В скромно облекло сте, значи естествен, семпъл и добродушен!“ - „Добре, оставям се на вас. Какво ще кажете за тази поза?“ - „Прекалено строга и трагична!“ - „Да, но то е за поданиците ми. На тях им трябват внушителни изражения и театрални пози!“ - „И все пак не прекалено свирепи. Необходима е смесица от достойнство, скептицизъм и ирония. Мислете за Берлинския договор!“ - „А носът ми? Не прилича ли на слива? Нали затова си пускам брада, за да не изглежда, сякаш всеки момент ще ми влезе в устата.“ - „Намирам профила на монсеньор за много характерен и без всякакви недостатъци!“ - „Не ме ласкайте. Имам слонски очички и почти слонски хобот!“.

В тези автентични свидетелства виждаме Фердинанд от ъгъл, непознат до този момент на историците. Склонен към цветистите разкази, Бурбулон подробно разказва на майка си за противоречивата личност на „Главния“, за непостоянното му поведение, безкрайната му изнервеност, честите избухвания, претенции, детински постъпки. Виждаме един многолик владетел, който сменя маските си с лекота, но подлага на системен тормоз най-близкото си обкръжение с трудния си характер и внезапни хрумвания.

Особено ценни за любителите на историята са всички подробности за дворцовия живот - безкрайни описания на приемите, давани в чест на благородници от цяла Европа, с подредбата на масите, менюто, детайлите по организацията, поръчките на цветя или деликатеси от Виена и Париж, настроението на гостите, разменените любезности, дори тоалетите на дамите. Много суетен и с нескрито желание да се хареса на всички, Бурбулон разказва на майка си за похвалите, които идват по негов адрес от княза или от важни гости, и с особено задоволство изброява ордените и отличията си, получени по протоколни поводи.

Любопитна е и оценката му за някои от знаковите политически фигури на епохата, макар сравнително рядко да коментира в детайли политиката извън дейността на двореца. Стамболов и убийството му са описани в доста подробности, както и някои от по-важните държавни мъже, които графът преценява неизменно от гледна точка на европейския им вид или липсата на такъв. Много сочно е предупреждението към майка му преди предстоящата й среща с Иван Гешов, цитирам:

„Той е един хитрец, замесен с ум и финес, липсва му откровеност, не е сигурен, но е приятен, почтителен, с добри маниери, с една дума, малко пада гък, с което всичко е казано! Бъди много предпазлива с него, дръж се като Русия, като френското правителство: давай си вид, че познаваш и цениш само тази среда, официалния свят, Феликс Фот, Аното, „аристократите на ума и таланта“.

Повечето писма завършват с характерни интимни думи, които събират в себе си есенцията на едно общуване в благороднически кръг на една безвъзвратно отминала епоха, толкова необичайно звучащи днес, и толкова красиво:

„А сега да става каквото ще! Не знам кога пак ще мога да ти пиша! Да се целунем силно! Да бъдем здрави! Да се държим един за друг и да кажем заедно с Ламартин: „О, време, спри полета си“ до следващата ни среща, когато радостта ще ни попречи да погледнем през микроскопа на прозорливостта и да установим по лицата и душите си разяждащите следи на годините!“

Писмата на Бурбулон достигат до нас благодарение на истинска случайност. Проф. д-р Зина Маркова, се запознава с граф Ги Дьо Бурбулон, внук на граф Робер Дьо Бурбулон, благодарение на френския посланик в България (1993 - 1994). Той и съпругата му й разказват за архива на графа и я канят да го разгледа, а след това предоставят безвъзмездно за издаване писмата му. Проф. Маркова свършва безценна работа, като подрежда писмата и съставя настоящето издание с необходимите редакторски уточнения, които значително помагат на четенето. А в новото издание с твърди корици на „Колибри“ „Български дневници“ е просто фантастично бижу за библиотеката на всеки читател, изкушен от историята на Третото българско царство. Бижу, четенето на което доставя неимоверно удоволствие и естетическа наслада от близката среща със забравеното благородство и царственост, съществували и у нас.

Георги

4 мнения за “„Български дневници“ | Граф Робер дьо Бурбулон

  1. Понякога точно такива забележителни коментари за някоя книга с прикрита красота правят разликата между това тя да потъне незабелязана и непрочетена и това да провокира и грабне вниманието на читателя. Благодаря много!

    1. Ако с подобен пост провокирам поне един читател да намери за себе си стойностна книга, значи си заслужава. И аз благодаря за коментара!

      Поздрави,
      Георги

  2. здравейте, понеже от Колибри да кажем не са се сетили да издадат книгата в оригинал на френски , имате ли идея каква е съдбата на тези дарени писма, кому са дарени и т.н. Доколкото знам съставителката няма как да бъде питана.
    поздрав

    1. Здравейте, не разбрах какво имате предвид с това „на френски“. „Колибри“ са българско издателство и издават предимно на български език. Писмата не са дарени, съставителката споделя, че е била допусната да работи с тях, но оригиналите си се пазят от наследниците на графа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: