Манго и Бамбам пак са тук!

Спомняте ли си възторжения ми отзив от първия досег с чудесната книжка „Манго и Бамбам. Съвсем НЕ-прасе“ на Поли Фейбър с мега яките илюстрации на Клара Вулайъми? Не си спомняте, разбира се, дори аз бях забравил колко време е минало оттогава. Всъщност точно три години, а това, оказва се, е период, в който могат да се случат безкрайно много неща. Например, в блогърското ни семейство да се появи малка читателка, която – също като илюстраторката – да се казва Клара и да се смее с глас, докато прелистваме втората книжка, озаглавена „Манго и Бамбам. Тапир в открито море“.

Ако сте чели първата, то трябва да знаете, че три години са и достатъчно време едно смело момиченце на име Манго да превърне в неразделна част от живота си своя тапир Бамбам, когото среща в големия град. Сега тя е загрижена да му намери и интересно занимание, докато самата Манго ходи на уроци по шах. Е, някои от заниманията се оказват твърде неподходящи за тапир – сладкарството и балетът са провал, затова пък фламенкото е голямата изненада и за двама им!

Поли Фейбър пише много духовито, със страхотно чувство за хумор и симпатия към своите герои. С обран откъм излишества език тя прави читателя съпричастен към приключенията на двамата приятели, но пуска и интересни препратки към явления от съвременния свят, които карат „порасналия“ читател да се засмее на остроумието им. А и това не е вълшебна приказка – тук героите са обикновено момиче и обикновен тапир (!), плюс това я има и дразнещата съседка в лицето на д-р Синтия Бодилкова („Незаслужаваща доверие колекционерка на необичайни неща“).

Няколкото истории в книжката са свързани помежду си, но могат и да се четат поотделно на малки и нетърпеливи читатели.

Още при първата книжка ви бях споделил, че има терапевтичен ефект и мога да го потвърдя и сега. Комбинацията от чудесни истории и чудесни илюстрации, хибридният формат (става за деца, но е още по-подходяща за възрастни с деца!) и приятното чувство на разливаща се наслада могат да „отмият“ умората и от най-тегавия работен ден. А и в края на краищата всички имаме нужда да знаем, че приятелството и доброто побеждават, нали?

Георги