„Да служиш на слугата“ – мениджърът на Кърт Кобейн си спомня

на

Липсата на книга за Кърт Кобейн из българските книжарници до този момент беше нещо, което винаги ме е смущавало. Много отдавна изчезнаха и последните бройки от „Биографията на Кърт Кобейн“ на Чарлс Крос, издадена през далечната 2008 г. от „Махалото“. Повече от 10 години никой не се нае да предложи на българската публика някоя друга от многобройните биографии, посветени на Nirvana и талантливия им фронтмен. И така до октомври тази година, когато изд. „Кръг“ пуснаха на пазара българското издание на „Serve The Servant“, написана от мениджъра на Кобейн Дани Голдбърг.

Следях с голямо нетърпение всички фази от работата по книгата – от анонса, през работните варианти на корицата, които издателството споделяше в социалните мрежи, дори се сдобих с еднин от първите екземпляри на книгата още с излизането й от печатницата.

„Да служиш на слугата. Спомен за Кърт Кобейн“ излиза с твърди корици и в 284 страници, за да заеме една отдавнашна празнина по рафтовете на българските книжарници. Книгата всъщност е най-актуалното, писано за Кобейн – в Щатите излезе едва тази пролет, за 25-та годишнина от смъртта на музиканта. За феновете на Nirvana, запознати с предишните биографии на групата и в частност на Кърт, новината за тази книга със сигурност предизвиква смесени чувства. Какво ли би могъл да каже за идола на цяло едно поколение човек от корпоративния свят, основателят и президент на Gold Mountain Entertainment Дани Голдбърг? Ще открехне ли непознати врати към вътрешния свят на музиканта или ще го опише просто като рок звездата, променила рок музиката в зората на 90-те?

Задачата на Голдбърг никак не е лесна, поне по три причини. На първо място, кратък преглед на Goodreads ни показва, че съществуват десетки биографии на Nirvana и Кобейн (аз самият имам три), включително одобрената от групата „Come As You Are“ на Майкъл Азерад. Второ, самият Голдбърг пресича пътищата си с Кобейн едва в края на 1990-а, при това вече на средна възраст и със значителен опит зад гърба си. Няма никакви наблюдения от първа ръка върху контекста, в който се раждат Nirvana и в който творят останалите музиканти от сиатълската сцена. Не на последно място, 25 години са много време, а спомените са нещо, което избледнява с времето.

Втората и третата причина пораждат бели петна и Дани Голдбърг ги компенсира с много проучвания. Както сам споделя, изчита всичко възможно, писано за групата – книги, интервюта; проучва няколко филма, посветени на Кобейн; разговаря с много хора от най-близкото му обкръжение, включително Крист Новоселич и Кортни Лав (в интерес на истината, очаквах повече от тяхното включване). Въпреки подробната изследователска работа, а може би именно заради нея, почти половината книга звучи като микс от информация, събрана по различни канали и в никакъв случай не даваща някакъв нов поглед върху личността на Кърт.

Едва след избухването на Nevermind – албумът, който променя всичко, Голдбърг започва да нюансира повече текста си с лични впечатления и наблюдения, което придава друг оттенък на книгата. Няколко са ключовите теми, по които мениджърът на Кобейн дава интересен принос. Една от тях е сложните взаимоотношения на Кърт с музикалните медии, с централно място скандалът със списание Vanity Fair, когато Кортни е описана като наркоманка, друсаща се, докато е бременна и неспособна да отглежда детето си. Голдбърг разкрива множество детайли около този мрачен епизод, който едва не коства родителските права на Кърт и Кортни върху дъщеря им Франсис Бийн. Друг интересен акцент са гражданските и политически позиции на Кобейн, на които е отделена цяла глава – „Гражданинът Кърт“. Посланията, които закодира в песните си срещу хомофобите и насилниците на жени, феминистките му идеи и подкрепата за гей-каузи сякаш за първи път са систематизирани и допълнени от наблюденията на очевидец.

„Това беше контекстът, в който Кобейн прие за своя мисия разширяване на концепцията за мъжествеността в рокендрола. Както „Бийтълс“ правят дългата коса секси, а Дейвид Боуи – андрогинността, Кърт въплъщава идеята, че готиният пич може да притежава могъща сила и да ръмжи, но да бъде също чувствителен и състрадателен“, пише Голдбърг.

Финалните 50-ина страници на книгата са може би най-впечатляващи, защото са хронология на спускането на Кърт по низходящата спирала – нещо, на което самият Дани Голдбърг е пряк свидетел и непосредствен участник в опитите на близките му хора да го спасят по някакъв начин. Мрачни страници, описващи пропадането на един изумителен талант в бездната на самосъжалението и отчаянието. Срещи с консултанти по наркотиците, групи за интервенция, престой в клиника бележат последните няколко седмици на Кърт и авторът ги пресъздава доста подробно.

„Да служиш на слугата“, макар и да не е блестящ опит за биография, е състрадателен и емпатичен опит на Голдбърг да разкаже – къде със свои думи, къде позовавайки се на други – за сложния образ на Кърт Кобейн, такъв, какъвто го е познавал приживе. И сега, 25 години по-късно, мениджърът на Gold Mountain Entertainment е щадящ, закрилящ, готов да застане със щита си срещу нападките към своя раним, чувствителен приятел. Такъв е и спрямо Кортни, която му оказва голяма помощ при писането на книгата (и която също в момента пише мемоари, впрочем!). Дали се е справил добре със задачата си? Определено би могъл и по-добре, е кратката ми оценка. За ранните години на Кърт можеше да интервюира повече хора от обкръжението му, вместо да цитира статии от списания и извадки от други книги. Липсва осезаемо и присъствието на Дейв Грол – както сам споделя в интервю за Rolling Stone, изпратил е запитване за разговор с него до неговия мениджър, но така и не получил отговор и решил да не настоява. Издателят също го притискал със сроковете за написване на книгата, която трябвало да е готова точно за годишнината от смъртта на Кобейн.

Така че, ако имате зад гърба си няколко изчетени биографии на Nirvana и сте запознати с всичко, излизало до момента за Кърт Кобейн, книгата на Дани Голдбърг може би няма да ви изненада с нещо качествено ново. Но за онези от вас, които искат да надзърнат зад легендата или тепърва се сблъскват с магията на Nirvana, „Да служиш на слугата“ може да се окаже полезен гид, от който да се вдъхновите, за да задълбаете нататък.

Георги

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.