Ако сега, в този момент кажа, че за пръв път попадам на приключенията на Лиско, вероятно много хора ще ме изгледат възмутено. Малко като да откриеш Толкин над 30 или да си съвременно хлапе, което не е чело Хари Потър. Но истината е, че и в моята „книжна история“ има такива драстични бели петна, разни пропуски по стечение на обстоятелствата. А и доколкото разбирам, Лиско е наистина емблематичен герой не точно за моите връстници, а за може би една идея по-възрастните от мен.
А попаднах на „Приключенията на Лиско в гората“ от Борис Априлов по няколко причини. Освен приятелската препоръка на Стела от изд. „Ракета“, които преди няколко седмици вдъхнаха нов живот на лисичето с прекрасно изпипано издание в твърди корици, везните наклониха и чудесните илюстрации на Мира Мирославова. Познаваме я като художничката от двете издания на Рей Бредбъри за деца - „Нявгабъде“ и „Включи нощта“, появили се с логото на БГ Книга. Третата причина е, че Лиско се нарича една от любимите играчки на малката читателка Клара и беше крайно време да видим в какви приключения се е забъркало това животинче!
Всъщност идеята ми да чета книжката на Клара преди заспиване бързо се трансформира още с първите няколко страници, когато усетих, че самият аз съм по-увлечен в историята от малката. В резюмето на задната корица пише, че книжката е любима и на деца, и на възрастни и мога да го потвърдя. Има нещо доста особено в нея. В диалозите, в сюжета, в героите. Приказното е сведено до минимум, животинският свят е много близък до човешкия, дори различните герои носят чертите на познати типажи от действителността. Но това не прави книгата по-малко увлекателна, напротив. Написана с много свеж език, истински разказвачески талант и същевременно лишена от претенциозния и захаросан стил, на който сме свикнали от множество книги за деца, „Приключенията на Лиско“ се оказа голямо откритие за порасналия читател.
Историята е симпатична и праволинейна - един ден любопитното лисиче Лиско е отвлечено от орела Каменар, който съвсем сериозно смята да нахрани малките орлета в гнездото си с него. Лиско обаче си спечелва време, забавлявайки орлетата с историите си. Междувременно животните в гората тръгват на поход срещу орела и получават неочаквани съюзници в борбата. Развръзката, разбира се, е щастлива, но с някои доста забавни и неочаквани изненади. Илюстрациите на Мира Мирославова са очарователни и превръщат книжката в безценно съкровище за библиотеката на всяко подрастващо хлапе (и очевидно родителите им!). Но най-интересно ми беше да открия някои белези на епохата, в която е писана историята за Лиско, чието първо издание е през 1957 г. Закодирани по много умел, на пръв поглед невинен начин, присъстват уж случайни авторови подмятания. Така например в ролята на музикални критици сред всички животни в гората са именно свраката и Глухара (който не чува): „Ще им дръпна такава критика, че да ме запомнят„, хвали се свраката Нешка. Таралежко пък е животното, което винаги председателства всички делегации. Има и шпионин, разбира се, макар да се оказва, че не е точно така.
Характерно е и чувството за хумор на Борис Априлов, което прави и най-драматичните моменти безкрайно забавни. Разговорите на животните с орела Каменар, словесното му надпиране с гълъба Добрушко (където един гълъб показва забележителен кураж!) са пълни с такива добри попадения, че няма как да не ви разсмеят от сърце.
С нетърпение очаквам изд. Ракета да преиздадат и останалите книжки от поредицата. Приключенията на Лиско достойно могат да се наредят до всепризната класика като Мечо Пух и да радват деца от различни поколения, а покрай тях и любопитните им родители.
Георги
Помня поне две от тази поредица, много им се радвах. При това на малко повече години от тези, за които са предназначени. Радвам се, че са ги преиздали - чудесни са. И благодаря за това връщане назад. 🙂