Попаднах на тази биография на тематична разпродажба в антикварна книжарница и веднага я грабнах. Като заклет фен на музикалните биографии отдавна искам да прочета нещо за един от най-смислените хора в рока, но за Дейв Грол на български все още не се е появявало нищо. Малък е пазарът ни за подобни издателски решения навярно, затова редките появи на музикални книги са посветени предимно на стари групи с няколко поколения верни фенове.
„Nothing To Lose“ на Michael Heatley излиза през 2006 г., но изданието, което имам, е от 2008 г. и обхваща впечатляващата кариера на Дейв от барабанист на хардкор бандата от Вашингтон Scream до създател, фронтмен и двигател на пост-гръндж героите Foo Fighters. Финалните страници достигат до вече останалия доста назад във времето албум Echoes, Silence, Patience & Grace (2007). И въпреки че е писана преди повече от 12 години, книгата представлява доста подробен и информативен преглед на творческия път на един изключителен музикант.
Любопитни са страниците, посветени на израстването, семейната среда и първите музикални импулси, които тласкат младия Дейв към рока. Доста ценни за разбирането на човека зад образа на рок звезда. Израстнал във Вирджиния, с нелеко детство, бъдещият барабанист на Nirvana бързо зарязва училището и се впуска в дебрите на пънка. Кариерата му остава в ъндърграунда до онзи прословут момент, когато е извикан на прослушване в Nirvana. Всъщност той самият се обажда. „Говорих с Бъз от Melvins и той каза: „Мисля, че Nirvana може да ти се обадят, търсят си барабанист“. Е, не се обадиха, затова звъннах аз. И оттогава свиря с тях“.
Най-скучната част от книгата всъщност са именно страниците, посветени на периода в култовата гръндж банда. Хийтли е направил мини-биогафия на Nirvana, в която самият Дейв не попада често под светлините на прожекторите. За всеки фен, който вече е изчел всичко по темата Nirvana, тези страници няма да кажат нищо особено.
Далеч по-интересно става, когато Дейв полага основите на Foo Fighters в опит да продължи напред с живота си и да разчупи клеймото, което повечето хора му поставят: „За много хора аз винаги ще си остана онзи, дето свиреше барабани в Nirvana„. От първия албум, който записва напълно сам и в който свири на всички инструменти, през привличането на музиканти (и раздялата с част от тях в последствие), първите хитове и огромния интерес на публиката, продължаващ и в днешни дни, историята на Foo Fighters е бляскава възходяща права и впечатляващо постижение в музикалния бизнес.
Хийтли отделя внимание на всеки от албумите, коментирайки всяка песен; проследява реакциите на пресата и музикалната критика, непрестанно дава думата на самите музиканти, цитирайки ги в контекста на едно или друго събитие. Като автор на над 30 музикални биографии, американецът е създал биография по вече изпитан модел и е вложил изключително много усилия в подбора и подредбата на информацията.
На този фон не мога да не отбележа някои озадачаващи липси, като например отношенията между Дейв Грол и вдовицата на Кобейн Кортни Лав. Всеизвестна е тяхната вражда, продължила с години след смъртта на Кърт, но за мое голямо учудване Хийтли не споменава нищо по темата. Почти липсват и референции към взаимоотношенията с басиста на Nirvana Крис Новоселич след разпадането на групата, макар авторът да споменава една-две срещи в последвалите години. Личният живот на Дейв също остава голяма загадка, поради големите усилия на самия музикант да спусне завеса над тази част от своя образ.
Като цяло доста приятна книжка, която едва ли ще видим на български език. Междувременно Дейв и компания продължават да творят история. Любимият ми албум на Foo Fighters излиза няколко години след книгата - Wasting Light (2011). Групата продължава да вдъхновява и да изненадва публиката си с красиви жестове, страхотно сценично поведение и отлични албуми. Пат Смиър отново е с тях. Дейв счупи крак на сцената и продължи да свири, докато парамедиците му го наместваха. Редовно кани деца от публиката на сцената, за да посвирят заедно. Наскоро изпя парче с дъщеря си. Изключителен образ, изключителен талант и вдъхновител и без съмнение един от най-големите пичове в съвременния рок! И не на последно място пример за това, че можеш да преминеш през катаклизъм като разпадането на Nirvana и да излезеш от него по-силен от всякога. Това е Дейв Грол!
Публикувано от Георги