Херман Кох приготвя шокираща вечеря

на

Сигурно сте срещали някоя от онези книги, които започват уж тривиално, с обикновена житейска ситуация, разказвана дори с твърде много обстоятелственост, а неусетно изсмукват въздуха от помещението и създават вакуум, който те държи в напрежение до самия край. Ето такава книга е „Вечерята“ на Херман Кох. От години стоеше в библиотеката ми и досега все не успявах да стигна до нея, въпреки че екранизацията й е сред акцентите на кино-литературния фестивал „Синелибри“, авторът е гостувал неведнъж в България и около изданията му винаги има шум. Не подозирах, че книга с обем по-малко от 300 страници може да ми нанесе такъв шамар. Е, тази го направи…

А началото е толкова невинно! Семейни двойки се събират на вечеря в скъп ресторант. Паул, от чието име се разказва историята, не изпитва особено желание да се види с брат си, популярен политик с всички шансове да стане следващия премиер на страната. Досадата, с която описва безчет малки детайли покрай срещата, насочва вниманието именно към образа на Серж, изпечения политик, и неговото семейство – отегчена жена, биологичен син и осиновено чернокожо момче от Буркина Фасо. Паул и съпругата му остават на заден план, докато истинската тема на неловката среща бавно си проправя път на масата. А тя е стряскаща, немислима – децата на двете двойки са замесени в убийство, предизвикало силен шум в общественото пространство. Познаваш ли наистина собственото си дете? Достатъчно ли е да виждаш, че не залита по алкохола и наркотиците, за да си спокоен родител? Какво би направил, ако детето ти е извършило убийство? Оневиняващ фактор ли е, ако жертвата е клошар? Въпросите, които удрят като мокър парцал читателя, изведнъж стават все по-обезпокоителни с напредването на вечерта.

С голямо майсторство авторът навигира действията и реакциите на своите герои, загатва нещо или премълчава друго, само за да „сервира“ после неочаквана, шокираща развръзка, в която всички елементи, догадки и уж случайно пуснати реплики попълват празнините в една гротескна картина на абсурда и трагикомедията. Покрай темата за убийството, „основното ястие“ на вечерта, изплуват и други авторски „гарнитури“ – умело дозирани въпросителни от дневния ред на съвременното общество – модата на осиновяванията на деца от Третия свят, толерантността, последния писък по гурме ресторантите с био-, органик- и собствена фермерска продукция, разбирането за историята и жертвите. Фокусът върху личността на Серж, за който споменах в началото, постепенно се премества върху други герои, за да хвърли неочаквана светлина и върху Паул, „обикновения човек“ с известен брат. Херман Кох е сътворил истинска бомба с часовников механизъм, тиктакането на който може да разтърси моралната ценностна скала на всеки читател!

А фрапиращият финал е изящен „десерт“ на тази турбулентна вечеря, променила съдбите на двете семейства, за който мисля, че не мога да кажа нищо, без да издам ключови спойлъри. Едно е сигурно – тези 300 страници няма да ви дадат покой дълго след края, а ще дълбаят съзнанието ви с въпросите, които поставят. Послевкусът от досега с „Вечерята“ е наситена есенция на качествена литература с отчетливи нотки на теми-табу и сладко-кисел епилог.  Литературно гурме директно от Холандия!

2 коментара Добавяне

  1. Цветко Попов каза:

    Заинтригуван съм от факта, че книгата е отдавна на нашия пазар, а едва сега прочитам нещо за нея. Съгласен съм, че Кох пише наистина хубаво и аз също нямам намерение да преразказвам книгата, но това което ми направи впечатление е, че автора не показва отношението си към историята за която ни разказва.
    А това е много брутална история и финала е много далеч от обичайния такъв, където „лошите“ си получават заслуженото. В този смисъл, посланието на тази книга отава силно неопределено.
    Използвам случая да спомена и друга негова книга, която е на нашия пазар, книгата „Вила с басейн“ където освен същата безнаказаност, дори прозират нотки на съучастие към герои, които са меко казано цинични и без капка морал.
    Доста странни послания идват от тези, иначе мнго добре написани книги.

    1. Библиотеката каза:

      А може би тълкуването авторът оставя на нас, читателите, отграничавайки себе си от вземането на нечия страна. Аз поне с такова впечатление останах. Поздрави!

Оставяне на отзив за Библиотеката Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.