В историята ни има много чужденци, чиито съдби до такава степен са преплетени с нашата, българската, че спокойно можем да ги наредим до най-изявените фигури от обществения, икономически и политически живот на страната. Особено в зората на младата българска държава, когато именно чужденци идват у нас, за да поставят основите на икономиката, образованието, културата в новоосвободеното княжество. Една от тези фигури, малко позабравена днес, но толкова популярна в България до края на Първата световна война, е колоритната личност на Джеймс Баучер. Ирландският кореспондент на „Таймс“ прекарва у нас близо 25 години, през които предава своите репортажи за едни от най-бурните години на Третата българска държава.
За мен беше безкрайно интересно да науча, че именно Джеймс Баучер е изобразен да танцува традиционния български танц в емблематичната картина на Иван Мърквичка „Ръченица“, сред селяните в една бистришка кръчма. Обичан от всички заради симпатиите си към борбата на българския народ за достойно място на европейската карта, Баучер обикаля из всички кътчета на България и Македония в търсене на истината за едно или друго събитие.
В малката книжка „Репортажи от България“ са събрани някои от дописките му за „Таймс“ от убийството на Стамболов, през борбите в Македония и балканските войни, до включването на страната в Първата световна война, когато ирландецът е принуден да напусне България.
Репортажите му се отличават с търсенето на обективната реалност и решителните опити да се разбият митовете и несправедливостите, често циркулиращи в общественото мнение. Баучер е твърд в позицията си да разкаже на света за тежкото положение на българите в Македония, но не се колебае да застане и срещу българското правителство, предприемайки разследване на унищожаването на населеното с мюсюлмани село Доспат от българска чета. Огромна част от дописките са посветени именно на турбулентните години на македонските борби, белязали цялата следосвобожденска история на младото княжество. Избухването на Илинденско-Преображенското въстание е проследено с голямо внимание, а журналистическото му перо търси винаги повече от една гледна точка към събитията.
Превърнал се в истински познавач на Балканите, Баучер не крие скептицизма си по отношение на бързото разрешаване на Македонския въпрос: „…и сърбите, и гърците виждат скрит капан във всяко предложение за административна автономия, тъй като са наясно, че ако християнското население получи свобода, турският деспотизъм и численото превъзходство на българите ще позволят на този народ да играе водеща роля в Македония. Гръцкото и сръбско население биха приветствали всяка промяна на сегашната нетърпима ситуация, но политиците в Белград и Атина гледат с подозрение на еманципацията като възможност да се установи българска хегемония в Македония“.
Останал до самия край голям приятел на България и на българския народ, Баучер се завръща отново за последен път след Първата световна война в София, където го застига и неочакваната смърт на 30 декември 1920 г. Погребан е с почести в Рилския манастир, а вестник „Таймс“ излиза със заглавие „Nashi Bourchier umre“ - така, както са го наричали приживе благодарните българи.
Публикувано от Георги