„Персийски писма“ е моето запознанство с Монтескьо и се превърна в любов от първа страница! Романът на френския писател, аристократ, юрист и социолог зае челно място сред любимите ми книги и е четиво, което горещо мога да препоръчам на всеки, за когото имам добро мнение.
„Персийски писма“ е написан под формата на кореспонденция между главните герои - Узбек и Рика - и различни техни познати. Двамата приятели са персийци, които посещават Западна Европа: единият, за да избяга от зложелателите на родното си място, а другият - за да трупа впечатления и познания. Техният сблъсък с европейската действителност е описан плавно и всеобхватно, с чувство за сарказъм, но в последствие - и самокритичност. Докато Узбек не успява да намери своето място в новия си живот, редовните и не винаги пълни с добри вести писма от харема му в Персия пробуждат в него завист, деспотизъм и желание за мъст. Кореспонденцията на Рика е на пръв поглед много по-лежерна, изпълнена предимно с положителни емоции и любопитни наблюдения.
За мен „Персийски писма“ е философска книга, поднесена по най-четивния и увлекателен начин. Тежки и сериозни теми като религия, политика и култура са разгледани толкова фино и интригуващо, че читателят получава удовлетворение и наслада от всяка страница. Още от самото начало ме изненада именно това - как всеки разтвор ми носи някакво познание! Определено смятам, че този роман е богатство! Световна класика в най-изящната ѝ форма!
Девора