„Победените“ - войната никога не свършва


Респектиращата 100-годишнина от Първата световна война даде повод на твърде малко книги пo темата да излязат на българския пазар. Войната, която в продължение на десетилетия бе насилствено натикана в килера на обществената памет, все още не е достатъчно осмислена у нас, въпреки че отдавна не съществува идеологическата догма, определяща я като „империалистическа“.

Проследих голяма част от българските и преводни издания, които все пак се появиха из книжарниците през изминалите няколко години. Сред вторите си заслужава да се отбележи появата на „Лунатици“, невероятно прецизното и детайлно изследване на Кристофър Кларк за причините, довели до избухването на европейския конфликт. А наскоро, в последната година от вековния юбилей, на български език с логото на „Изток-Запад“ се появи и друго забележително изследване - „Победените 1917 - 1923“ на Робърт Герварт с подзаглавие „Защо Първата световна война така и не приключи“. Стори ми се най-логичното четиво, с което да отбележа знаковата дата 11 ноември, денят, в който преди 100 години оръдията замлъкват…

cof

…Замлъкват твърде измамно, както се оказва след прочетените близо 250 страници на „Победените“. Книгата на Герварт е удивително обобщение на отприщеното от войната насилие, продължило много след примирието в Европа. И стряскащо свидетелство, че войната, която трябваше „да доведе края на всички войни“, всъщност само сменя формата си, но не и насилствената си природа, предизвиквайки на места много по-големи катаклизми, отколкото по фронтовете.

Революцията в Русия е логичното начало на тази необикновена книга. Пътуването на Ленин с влак от Швейцария към Петербург и лавината от събития, които отприщва този исторически момент, бележат началото на трайни сътресения в тази предпоследна година на Голямата война. Герварт проследява сблъсъците между болшевиките и разнообразните им опоненти, които в крайна сметка ще доведат до смъртта на близо три милиона души, до залеза на най-голямата империя в Европа и ще предизвикат сеизмична активност в червено из целия континент.

Насилието, вдъхновено от болшевишката революция на Изток, не идва само. Причините за продължаващото унищожение са най-различни - сражения между редовни и новосъздадени армии и паравоенни формирования (тук ролята на немските доброволни отряди Фрайкорпс заслужава да се отбележи); граждански войни, социални и национални революции. Някои от тях нямат нищо общо с болшевизма. Колкото и да е парадоксално, в семената на мира покълват причините за най-безмилостни конфликти.

Подреденият разказ за следвоенното насилие в Европа, макар и заемащ по-малко от 250 страници, дава представа за една наистина чудовищна картина. Русия, Ирландия и Финландия са разтърсени от граждански войни, Османската и Хабсбургската империя се разпадат, превръщайки се в бойно поле на различни враждуващи националности, вкопчени в кървава схватка за парче земя или за пълно етническо прочистване. Полско-съветска война, румънско нападение над Унгария, сражения в Прибалтика, унищожителна война в Анадол, отмъстително разчистване на сметки в арабските страни са само част от кървавите конфликти, отприщили се още преди замлъкването на оръдията.

Отправна точка на Герварт са победените държави и презумпцията, че страните от Централните сили, разорени от продължителната война, стават арена на революции, а разпадането на големите континентални империи ражда цяла поредица от нови размирици. В течение на анализа става ясно, че сред големите губещи са и страни-членки на Антантата като Русия, Гърция, Италия. Особено внимание е отделено на гръцко-турската война и разорението на Смирна, белязани от изключително, смайващо насилие и от двете страни. Голямата война за Гърция свършва с „Голямата катастрофа“, а за Италия - с „осакатената победа“. В същото време впечатляваща е трансформацията на Турция от империя, поставена на колене, до национална държава, излязла от конфликтите едва ли не като победител и диктуваща условията от позицията на силата.

Няма как да не буди недоумение огромното неразбиране и късогледство на победителите, които със своите действия предопределят следвоенния хаос в Европа и авторът обръща подобаващо внимание на това. Прословутите „14 точки на Уилсън“, които, както се оказва, са валидни само за победителите, водят след себе си много надежди, някои от които си остават излъгани, а други се превръщат в повод за ожесточени сражения. Парижките мирни договори и баснословните им условия са другата бомба, чийто закъснител се оказва твърде кратък. Тя не само че избухва на десетки места в Европа непосредствено след войната, но и се превръща в най-голямата причина за възхода на фашизма и националсоциализма, подписвайки присъдата на цяло едно следващо поколение, което ще бъде изличено в пламъците на Втората световна война.

На България, като победена страна от Централните сили, също е отделено място в книгата, макар и не твърде много. Но поставянето на страната ни в контекста на другите победени има неочакван отрезвяващ ефект. Винаги сме свикнали да гледаме на Ньой и на поражението в Голямата война като на въпиюща несправедливост и национална катастрофа без аналог. Ако погледнем обаче Унгария с нейния договор от Трианон (страната губи 72% от територията си), ако сравним цифрите на ужасяващите кланета и отнетите човешки животи в другите страни от Източна Европа по онова време, ще си дадем сметка, че България не е с „най-късата клечка“ в равносметката от Първата световна война.

„Победените“ на Робърт Герварт е чудесен опит да се обобщи следвоенния хаос на Стария контитент, без това да отнема няколко тома суха материя. Макар че събитията, за да бъдат наистина детайлно проследени, предполагат именно многотомни мащаби. Зад тези 250 страници стегнато резюме стоят още 100 страници библиография. Откритие, което ще разочарова мнозина (очакващи повече текст в солидния иначе том), но което е неминуемо за създаването на изследване от подобен характер. Лично мен особено ме плени и оформлението на книгата, с прекрасна, стилна корица и заоблено гръбче (Деница Трифонова, аплодисменти!), което просто лепва перфектно на ръката. Известен минус е коректорската работа по книгата, оставила както недоразумения в превода (въстание на „спартаковци“ вместо „спартакисти“), така и изпуснати букви на не едно място. При все тези недостатъци, „Победените“ е едно от знаковите заглавия, с които отбелязваме края на опустошителната Първа световна война. И силно предупреждение, че последиците и неразрешените конфликти от нея ще бележат драматично изминалите 100 години. А за страни като България, събуждащи се като от кома след толкова десетилетия, е и напомняне, че уроците на миналото, отдавна научени в Западна Европа, у нас тепъра предстои да се осмислят. Ако въобще се появи воля за подобно осмисляне.

Публикувано от Георги

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: