Бакман за бащинството


След няколко прочетени романа, предизвикали силни емоции и по-тихи въздишки, спонтанна нужда да прегърнеш любимия си човек или да преглътнеш буцата в гърлото си, отношенията ни с Фредрик Бакман и неговото творчество в един момент просто приключиха. Появи се малката ми дъщеричка и с това рязко намаля поносимостта ми към сърцераздирателни истории, в които шведът поначало е истински магьосник.

И всичко си вървеше чудесно, докато „Сиела“ не решиха да издадат книгата му „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“. Бакман за бащинството. Поставиха ме пред свършен факт. Нямаше какво да кажа. Никакви аргументи. Веднага ми стана ясно, че любопитството ще надделее.

cof

„Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ не е по типичната рецепта на шведския писател. Това не е роман с конкретен сюжет, който ще ви държи за сърцето до самия край, след което ще го разбие на парчета. Фрагментирана, написана под формата на откъслечни размисли, диалози, случайни хрумвания и „бележки към себе си“, книгата прилича повече на компилация от фейсбук статуси и блог публикации, често прекъсвани от твърде лични вметки към невръстния син. Имайте предвид това, за да не си създадете погрешни очаквания, но не позволявайте на тези подробности да ви развалят цялостното усещане. Повярвайте ми, за кратко време с тънкото си книжле Бакман ще ви разсмее много.

С ненадейни попадения като това:

„Смяната на пелени беше моят Виетнам“.

Или с откровени признания:

„Просто не трябва да допускаме грешки. Това е всичко. Ние сме поколение, което се е специализирало в едно или две неща. Имаме онлайн магазини, данъчни облекчения при ремонтни дейности, консултанти, лични треньори и връзка с „Епъл“ за обслужване на клиенти. Не пробваме сами, а се обаждаме на някого, който знае. Природата не ни е подготвила за вас“.

Докато не уцели тънкия момент с изречение, което всички татковци ще препрочетат повече от веднъж, казвайки си: „Да, точно така е!“:

„Прозрението, че от един момент нататък ще дишаш през нечии чужди дробове, те връхлита тежко, когато не си подготвен“.

Написана като обръщение към неназования син на автора, книгата е стопроцентов Бакман в нерафиниран вид. Тук няма много от писателското му майсторство, толкова изпипано и излъскано до блясък. Бакман по шорти - такъв, какъвто е - издигнал футбола в религия, вманиачен по компютърните игри, с ужасяващи хранителни навици, способен да иронизира и взема на подбив всичко и всички (без жена си! забележете… без жена си!), примирен от трудностите на новата си роля, но и вдъхновен от нея. Автентичен. Да, това е търсеният ефект тук. Автентичност. И макар книгата да изобилства съвсем преднамерено от хумор и шеги, които са запазена марка на стила Бакман, читателят остава с впечатлението за нещо лично, интимно.. Може би заради няколкото закачки, които външен човек трудно би разбрал без допълнителни пояснения. Но един читател, най-важният читател всъщност; онзи, за когото е предназначена изначало книгата, ще ги разбере със сигурност. Един ден…

Сигурно усещането е странно, един вид „оголване“ да посветиш на рожбата си книга, която после да пуснеш да живее собствен живот и да достигне до хиляди непознати. Но си представям момента, в който синът е достатъчно голям, за да прочете това и да си каже: „Еха, това е баща ми!“.

Да оставиш подобна следа е голяма работа, татковци. Със сигурност ще се замислите и вие след последните страници!

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: