„19 септември. От снощи неприятелската разрушителна артилерийска и минна стрелба и с газови снаряди продължава с все по-голяма ярост непрекъснато… Борбата е жестока. Въпреки понесените загуби храбрите и мъжествени англичани са решени на всяка цена да превземат позицията…“
Думите са на ген. Вазов, командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия и са писани точно преди 100 години в един от най-героичните моменти от българската военна история - защитата на Дойранските позиции през Първата световна война. Дневникът на генерала става основа за неговите „Животописни бележки“ - малка книжка, излязла за първи път в началото на 90-те години у нас и потънала в забрава. До съвсем скоро. 100 години след епичните събития край Дойран младежите от „Българска история“ вдъхват нов живот на тези спомени с ново издание - с прекрасно графично оформление, ретуширана снимка на генерала върху корицата и разказ от първо лице на една от най-емблематичните и безспорни фигури в следосвобожденска България.
Въпреки мащабното си име, „Животописни бележки“ обхващат сравнително кратък период - кратък разказ за детството на Владимир Вазов до приемането му във Военното училище, дневник от бойните действия на Южния фронт през Първата световна война и заключителни думи за следвоенните му години, включително като столичен кмет. Ген. Вазов е скромен в изказа си, пестелив на приказки и емоции. Спомените му звучат по военно му, с акцент върху дисциплината, приготовленията на позициите, ежедневните дейности по укрепването на фронта, общуването му с обикновените войници и действащите офицери от Македонския фронт. Няма да откриете тук вълнуващи екшън сцени, само загриженост към съдбата на войниците и на отечеството. Морал и ценности на един възрожденски българин, безвъзвратно загубени днес.
Спомените на ген. Вазов са само щрих от мащабната картина на подвига, който извършват защитниците на Дойран в този кулминационен за цялата война момент. Подвиг, признат и от враговете, наследниците на които и до ден днешен продължават да посещават позициите, където и сега стоят руините на укрепленията, издигнати под вещото ръководство на генерала и запазили живота на войниците под унищожителния огън на противника. Там си е и днес възвишението Кала тепе, наблюдателният пункт на ген. Вазов, наричан от англичаните „Дяволското око“ - останало непревзето през цялата война.
Докато трае подвигът на 9-а Плевенска дивизия край Дойран, при Добро поле пробивът е направен и България капитулира пред силите на Антантата. Момент, описан с много болка в спомените на генерала.
„20 септември… Но със сълзи на очи юнаците от 9-а Плевенска дивизия напуснаха позицията, която тъй геройски защитаваха, гдето оставиха толкова свои паднали другари и с която ги свързваха скъпи спомени… Каква жестока съдба!“
Публиувано от Георги