Представете си малкото немско градче Хершвайлер-Петерсхайм (само си го представете, не е нужно да го произнасяте). Влизате в аптека с нетипичното име „Тигър“. Посреща ви добродушен възрастен аптекар, всъщност най-възрастният аптекар в Германия. Поне до 2015 година. Името му е Ото Кариус и освен ако не сте запалени по военната история, вероятно няма и да разберете, че пред вас стои един от най-резултатните немски танкови асове от Втората световна война, записал на сметката си близо 200 унищожени танка на противника!
Уви, такава среща вече не е възможна. Възрастният ветеран умира в началото на 2015 година, но освен аптеката, именувана на легендарния танк, Ото Кариус оставя в наследство и своите мемоари. „Тигри в калта“ е неподправено свидетелство от първо лице за бойния път на 502-и батальон тежки танкове на североизточния фронт - между Нарва и Дюнабург, както и последните сражения на автора в заключителния етап на войната срещу американците на Запад.
Още като видях, че книгата е излязла на български език, хукнах към книжарницата. И макар че, както винаги, имам цяла купчина други книги, които търпеливо чакат своя ред, „Тигри в калта“ някак намери пряк път. Книгата е от поредицата „Хроника“ на издателство „Прозорец“, в която вече фигурират спомените на генерал фон Манщайн, СС гренадира Курт Майер, танковия разузнавач Вили Кубик и др. Чудесна поредица, стартирала преди години в несъществуващото вече изд. „Атика“.
„Тигри в калта“ ни пренася директно в най-северните части на Източния фронт, където Ото Кариус постига успехи като командир на един от най-резултатните танкове на Вермахта - Panzer VI „Tiger“. По времето, когато този модел е въведен на въоръжение обаче, „блицкригът“ на германците безвъзвратно е затънал в калта на необятната руска степ и ходът на войната е започнал да се обръща. Следващите страници са изпълнени с описания на сражения, в които ясно личи накъде отиват нещата. Германците постоянно съкращават фронта и отстъпват под натиска на руснаците, а на Кариус му предстои да се сблъсква с неизброимите танкове на съветите почти до края на 1944 г., когато след тежко раняване и последвало възстановяване е изпратен на Западния фронт.
Не бих казал, че танковият ас е най-сладкодумният автор на мемоари, на който съм попадал. Кариус се ограничава строго до собствените си наблюдения и спомени, без да дава много допълнителен контекст на събитията. А ежедневието на танкистите не е от най-вълнуващите, въпреки огромните опасности, на които са били подложени. И все пак „Тигри в калта“ са спомените на войник, изнесъл на гърба си трудностите на войната, при това с ясното съзнание за дълг. Кариус не е стратег като Хайнц Гудериан, неговият поглед е погледът от купола на „тигъра“ на бойното поле, не на кабинетната карта. Говори много за другарството, което на фронта е от изключително значение; за „ивановците“, както леко презрително нарича руснаците; за началниците, някои от които с твърде съмнителни качества; за верния „тигър“ и всички перипетии, през които е трябвало да премине неговият батальон в битките между Нарва и Дюнабург.
Кариус определено е роден под щастлива звезда и това става ясно на няколко пъти в книгата. Не само че се измъква от няколко тежки ранявания и остава жив, но съдбата го изпраща в края на войната на Западния фронт, където опитният танкист бързо вижда разликата между американците и руснаците. На този етап на практика краят се усеща във въздуха, войници и цивилни масово обръщат поглед към „освободителите“, а американците без особена съпротива навлизат дълбоко в Германия. Въпреки това Ото Кариус продължава да се сражава и от позицията на днешния ден това изглежда удивително странно. Самият той пише:
„Днес често се чудя защо не си позволявахме да се предадем. Явно всичко беше загубено и войниците едва ли можеха да продължат да оказват съпротива. Да, но не искахме и не можехме да повярваме, че всичките ни жертви са били напразно“.
„Тигри в калта“ е и неговият опит да отговори на критиките и „клеветите“ към германския войник след 1945 г., или както самият Кариус споделя в предговора: „Моите думи в крайна сметка се превърнаха в оправдание на германския войник на предната линия“. Легендарният танкист е сред многото бивши военни, които споделят тезата „Изпълнявахме дълга си„. И звучи честен в думите си.
Макар да отстъпва по драматизъм и екшън на моя фаворит сред военните мемоари - „Пилот на Щука“ на Ханс-Улрих Рудел, или на спомените на Адолф Галанд (редно е да признаем, че едно е да летиш с „месершмит“ из висините, съвсем друго - да гледаш противника през процеп в бронята на танка), „Тигри в калта“ е интересно свидетелство, което си заслужава четенето.
Съществен минус, който разваля общото впечатление, е преводът на книгата. Още в началото установих, че нещо ми се губят смислово някои параграфи, а на отделни изречения дори спирах, изчитах ги и мислено оправях словореда, за да си изясня какво се има предвид. „Прозорец“ можеше да се постараят с по-добър преводач в случая.
Публикувано от Георги