„Тази нощ я видях“ - пет нюанса на необикновеното


Драго Янчар, най-превежданият словенски писател. И едно заглавие, съдържащо кратко твърдение и много въпроси - „Тази нощ я видях“. Няколко силни ревюта и препоръки от хора с добър литературен вкус. Безкрайната ми любов към Словения и всичко словенско. Дотук нахвърлях достатъчно причини да се впусна в търсене на книгата, изчерпана почти навсякъде из българските книжарници. И я открих. Открих и отговорите на въпросите, някои от които ми се искаше да са други, да не са онези, очакваните…

В едва 240 страници Драго Янчар е разплел пет нишки от една любов. Показал е пет погледа към една забележителна жена. И е поставил тази любов, тази жена в обстановка и контекст, които разгръщат неподозиран обем и дълбочина. Петима души разказват за Вероника. Техните истории, погледите им са твърде различни, от много различен ъгъл. Заедно създават образ, който ще ви преследва дълго след последната страница. И който израства, еволюира след всяка прочетена история.

Самата Вероника така и не се появява в книгата. Но тя е сърцето на романа. За нея разбираме много. Достатъчно, че да си я представим - дръзка, шармантна млада жена, с интелект и разбиране за красивото, своенравна и упорита, но ранима за проявите на злоба и агресия, за неприкритата жестокост. Жена, говореща чужди езици и отказваща да приеме, че светът се разпада пред очите й. А той, светът, наистина се разпада. Особено в Словения, особено в средата на 40-те години на ХХ век, когато Втората световна война опустошава Стария континент и чертае с кръв разделителни линии. Там, в прекрасната зелена Словения тези разделителни линии се пресичат твърде често, твърде нагъсто. Германски войски, титови партизани, кралски четници, местни домобранци се дебнат едни други по пътищата и горите. Вероника и мъжът й Лео, толкова различни, толкова извисени в своето закътано из Подгорско имение, с всичките си разнообразни контакти, с наивния им опит да живеят нормално във време, което не толерира подобна дързост - двамата се извисяват пред очите и всяка следваща история „залепя“ нов пласт върху техните образи. А с това се променя и отношението на читателя към тях. Докато в първия разказ - на сръбския четник и любовник на Вероника - виждаме една енергична, смела, може би малко лекомислена жена и нейния богат, дистанциран и дори високомерен съпруг, тези двуизмерни образи придобиват обем и нюанси след всяка следваща изповед. И да, още там, в този първи разказ, развръзката недвусмислено надвисва като сянка на напрегнато очакване, макар авторът да се опитва в традиционен стил да ни „запази“ детайлите на драмата за самия финал.

„Докторе, в този случай нищо ли не може да се направи?

Не, в този случай нищо не може да се направи.“

Образът на Вероника стъпва върху многопластов фон, който за краткия обем на книгата открехва завесата над някои особено чувствителни, болезнени страници от словенската история. Мрачни страници, за които не се е говорило публично и са били съзнателно избутвани в подземията на народната памет през всичките десетилетия социалистическа власт, а дори и по-късно не са получили лечебно преосмисляне. „Геройствата“ на титовите партизани, кървавите месеци в края на войната и отмъщението на победителите оставят тежки рани - в Словения, в Хърватска, също и в Сърбия. За първи път срещнах свидетелства за тези кошмари в книгите на хърватската журналистка Диана Гласнова „Войници на милосърдието“, където печалната роля на свидетел играе по неволя и българската армия. За Драго Янчар, самият той роден в семейството на партизанин, вероятно е било особено емоционално да бръкне в тази незараснала рана. И го е направил като истински голям писател. „Тази нощ я видях“ не е роман за човешките страсти, ескалиращи в опустошаваща любов или опустошаващо насилие; нито мрачно свидетелство за тъмната страна на „победителите“ във войната; нито е любовна история, в центъра на която стои фатална жена. Това е роман от разплетени нишки, всяка от които е свързана с другите, за да пресъздаде неповторима цялостна картина. Или да, може би всичко изброено…

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: