Джанюариъс Макгахан - освободителят на България

на

В историята на народите има имена и събития, натоварени с много чувствителност, споменаването на които е достатъчно, за да предизвика болка и вълнение, гняв или ярост. Косово поле за сърбите, Лидице за чехите, Катин за поляците, Бабий яр за украинците, Дрезден за германците - символи на трагично поражение или на безсмислено масово изтребление, които са се врязали дълбоко в паметта на поколенията. За българите няма по-ярки и еднозначни символи на трагедията от Батак, Перущица и Клисура. Ужасяващите събития там от пролетта на 1876 г. стават обект на няколко художествени произведения, на една широко известна картина, но така също на репортажи в европейската преса и дипломатически доклади, довели до много значими последици. Човекът с най-голям принос, който предизвиква възмущението на цяла Европа с дописките си за английския вестник „Дейли Нюз“, е американският журналист Джанюариъс Макгахан.

Да четеш за тези места на скръбта е преживяване, за което не можеш да си напълно подготвен, колкото и здрава психика да имаш. Сцената от „Мостът на Дрина“ на Иво Андрич, в която османските власти нареждат набиването на кол на сърбина Радисав, продължава да изправя косите ми всеки път, когато се сетя за тези кошмарни няколко страници. Тръпките, побиващи ме от филма „Катин“ на Анджей Вайда или от „Доброжелателните“ на Джонатан Лител, където масови разстрели са описани с неописуема детайлност, до някаква степен са втвърдили сърцето ми, затова си наложих да изчета „Турските зверства в България“ без много емоции, доколкото е възможно това.

Освободителят на България

Повечето от вас са срещали откъси от книгата в интернет. Макгахан днес е известно име. Може би по-известно днес, отколкото в десетилетията след Освобождението. Чели сте какво пише той за Батак… Американският журналист посещава селищата в Пловдивска област през лятото на 1876 г. Т.е. два месеца след потушаването на въстанието. Картините, на които става свидетел, са отвъд въображението за тогавашния наблюдател. В Батак например хилядите тела, съсечени от турците, продължават да стоят на купчини из дворовете, повечето обезглавени, а кучетата да разнасят костите из улиците. Целта на Макгахан е много конкретна - той идва в България с идеята да провери и при нужда да опровергае твърденията на английски политици, подкрепени от турски официални лица за „силно преувеличени твърдения“ от страна на българите. Намерението му е да бъде обективен, като почерпи информация и от двете страни, но и лично посети най-силно пострадалите селища. Видяното в Батак, Клисура, Перущица и Панагюрище обаче завинаги го спечелва на страната на българите. Оценката му за пораженията е шокираща и в такъв вид излиза из страниците на европейската преса - 58 разрушени села и над 15 хил. души изклани. И апокалиптичните сцени не са единственият шок за американеца. Също толкова шокиращо е поведението на османските власти, с чиито представители той се среща постоянно. Те симулират състрадание, не се притесняват да лъжат безогледно и да обещават помощ за пострадалите, а в действителност да игнорират напълно жалбите на разорените българи.

„Човек не може да има никакво доверие в обещанието на турските власти и аз съм убеден, че те нямат никакво намерение да изпълнят тези обещания.Просто те са създадени да хвърлят прах в очите на Европа, тъй като нямат достатъчно патриотизъм, за да разберат или почувствуват дали самите те са разорили страната, или не.“

Какво друго казва Макгахан?

Кошмарните сцени на кланетата обаче не са единствените ценни свидетелства, които дава Макгахан. За мен беше особено любопитна оценката му за обществения живот на българите, техните културни и битови достижения. В момент, в който за Запада вероятно сме напълно непознати аборигени от затънтена османска провинция, Макгахан говори за училище във всяко село, за спретнато облечени жени, за хубави и поддържани къщи. Самият той е изненадан да разбере мащабите на образователната система на българите, поддържана изцяло на доброволен принцип. Честите му сравнения с действителността на Острова определено не ни поставят в ролята на догонващи по много критерии. Обръщам внимание на това заради реакциите, които тази книга обикновено предизвиква в социалните мрежи и които неминуемо се израждат в дискусия „робство ли е било, владичество или присъствие“. По време на пътуването си Макгахан не среща роби, а дребни собственици на къщи и ниви, земеделци и животновъди, търговци, производители на розово масло и шаяк. Обикновени хора, станали жертва на безпрецедентно издевателство, случило се къде с благословията, къде с неофициалната подкрепа на османските власти. И неговите призиви в защита на тези хора в крайна сметка водят до реални действия от страна на Великите сили.

И войната се отвори

В чудесното томче, освен репортажите за турските зверства, са поместени и писмата на Макгахан като кореспондент по време на Руско-турската война. Те са доста по-лишени от емоция и не толкова интересни за читателя, особено ако ги сравним със свидетелствата на Евгений Утин („Писма от България“) или Стефан Кисов („Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 - 1878“). Но и в тях читателят може да открие свидетелства от първо лице за сраженията, донесли свобода на българския народ. Впрочем, това е поредната книга, в която срещам магнетичния образ на ген. Скобелев. От прочетеното до момента оставам с впечатление, че „белият генерал“ е бил един от най-знаковите герои в тази война, почти митичен образ в очите на съвременниците си.

Безценни свидетелства

Няма да повярвате, но едни от най-големите достойнства на тази книга са приложенията в края. Докато четях „Турските зверства в България“ си мислех колко полезно (и задължително всъщност!) за разбиране на написаното от Макгахан би било да имаме подръка повече информация за контекста, за останалите имена, които той споменава в репортажите си постоянно. Е, тук са именно дипломатическите доклади на Юджийн Скайлер и Хорас Мейнард, които макар да не казват нещо по-различно от дописките на Макгахан, представят доста по-подредена и хронологична версия на събитията, включително се връщат и към по-ранните борби на българите. Тук е и много любопитната статия на д-р Асен Кермекчиев, първият дипломатически представител на САЩ в България - именно той изтъква забравените от историята имена на онези американци, задействали и раздвижили европейската дипломация за застъпничество спрямо българите - д-р Джордж Уошбърн и д-р Алберт Лонг от цариградския Роберт колеж, както и Едуин Пиърс, първият кореспондент, съобщил на света за турските зверства още през юни 1876 г. Тук са и безкрайно интересните писма на дипломата Симеон Радев до министър-председателя Андрей Ляпчев и до цар Борис Трети, в които апелира държавните мъже да засвидетелстват признателност към делото на Макгахан петдесет години след смъртта му и които показват, уви, колко непознати са за българина заслугите на този доблестен журналист по онова време.

Силно съм впечатлен от чудесната селекция на текстове в книгата, които не само връщат към нов живот исторически значимите репортажи на освободителя на България - Джанюариъс Макгахан, но така също и проследяват в детайли поредицата от действия на чужденци, които предизвикват в крайна сметка дипломатическото и военно решение на Източния въпрос.

За финал на това ревю искам да обърна внимание на корицата. На нея е изобразена картината на руския художник Василий Верешчагин „Панихида“, рисувана през 1878 - 1879 година. Участник в Освободителната война, Верешчагин рисува скици, от които по-късно създава серия картини, посветени на войната.

„Имахме няколко различни варианта за корица, но избрахме картината на Верешчагин, защото идеята ни беше да потърсим по-широк поглед към книгата на Маггахан, който да показва отношението на цивилизования свят към описаните събития, а не само към излагането на фактите“, отговориха от издателство Skyprint на въпроса ми откъде идва идеята за корицата. „Картината на Верешчагин илюстрира състрадание и възмущание към зверствата, съпътстващи всяко подтисничество, а очевидно такава е била и целта на книгата на Макгахан“.

Нямам какво да добавя, освен гореща препоръка да подходите към книгата разумно, да преглътнете емоциите и да научите от нея някои факти, които може би не сте подозирали до този момент.

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.