Много време отлежаваше тази книга в библиотеката ми. Сложен епистоларен формат и не особено ясно издателско резюме, което не успя да ми каже какво наистина ме очаква зад кориците, бяха част от причините. Започвах я няколко пъти и я оставях, но погледът ми току се спираше върху нея като пред нещо недовършено, което чака подходящия момент. А когато моментът дойде и потънах в тази наистина причудлива книга, разбрах защо резюмето на задната корица не ми е било достатъчно. Уви, не можеш да обобщиш подобно нещо в два параграфа. Не можеш да дадеш правдива картина с няколко думи. Трябва просто да се престрашиш. А, да - и да уцелиш точния момент.
„Даниел Щайн, преводач“. Самата Людмила Улицкая далеч не е много наясно с каква задача се заема, когато започва работата си по тази книга. Писма, спомени, енциклопедии, аудио записи, книги, книги, книги - камари от документи, се омесват с измислица, за да родят безкрайно сложен, нестандартен, разпокъсан, философски, но така увлекателен роман. Роман не за вярата и религията, а за пътищата на различните хора към онова, което наричаме вяра и религия. Роман за един необикновен евреин - бивш преводач в гестапо, оцелял по чудо в Холокоста и отдал живота си в служба като католически свещеник в Ордена на кармелитите. Неговият образ е вдъхновението на Людмила Улицкая. Това е роман за Даниел Щайн. Но това е роман и за Израел, за евреите и еврейството. И още по-странно, роман за евреи-католици, за араби-християни, за православни евреи. Роман за католическата вяра в земите, родили християнската религия.
„…цялото това огнедишащо разнообразие се намира в сърцето на активния и самодостатъчен си юдаизъм, който някак не забелязва огромния християнски свят. И всичко това е разположено в пространството на исляма, за който Израел е също един от центровете на живота и вярата. Тези три свята съществуват в една плоскост почти без да се пресичат“.
Даниел Щайн има свой истински прототип, с причудлива и много пленителна история. Самата мисъл за евреин - католически свещеник пробужда въображението. А странната му съдба - оцелял от Холокоста, при това като преводач в гестапо, добавя особен заряд на историята. И Людмила Улицкая събира нишките, рови из кореспонденции, спомени, разговори с хора. Добавя от себе си, доразвива герои, създава свои, сменя имена… Докато историята за Даниел Щайн - фрагментирана, накъсана, трудна за проследяване, не прерасне в нещо повече. Философски разговор за религията. История, изградена от лични истории. Истински хор от вярващи - вярващи по своему, всеки поел по собствен път или търсещ своята посока.
Даниел Щайн следва неотклонно своята мисия - възстановяването на църквата на Яков на Светата Земя. „…беше свещеник, възпяваше Иешуа на родния му език, проповядваше „малкото християнство“, личното, религията на милосърдието и любовта към Бога и ближния; а не религията на догматите и властта, могъществото и тоталитаризма“, както пише самата Улицкая в писмо до Елена Костюкович. Но съдбите, които се пресичат с неговата по този път, са също забележителни - хора, търсещи по един или друг начин своя Бог; вярващи и обезверени, отчаяни и на кръстопът; хора с тежко минало или проблемно настояще. Даниел Щайн ги привлича като магнит. Той е центърът, около който гравитира цяла екосистема, уповаваща се на неговите ценности.
„Когато нашата земя остарее и бъде навита като стар килим, когато сухите кости въстанат - ще ни съдят не по това на какъв език сме се молили, а по това дали сме намерили в сърцата си състрадание и милост. Ето нашата цел. Друга нямаме“.
За мен като човек, твърде скептичен към религията, срещата с Даниел Щайн и причудливата книга на Людмила Улицкая беше необяснимо привлекателна. Може би заради крайната необичайност на евреина-католик, може би заради интересния поглед над земите на Израел, за които не знам почти нищо, или заради разсъжденията на авторката, която поднася множество факти за религиите и размишлява върху тях по достъпен, близък начин. А вероятно е и заради тънката линия на доброто, милосърдието и състраданието, която минава през целия роман - тънка, но здрава нишка, издигаща се над която и да било религия като есенция и универсална ценност. „Ето нашата зел. Друга нямаме“, Даниел Щайн, католически свещеник.
PS: За пореден път съм впечатлен от изключителната селекция на изд. „Парадокс“, които отдавна са символ на стойностна литература без компромиси, без тънки сметки и компас, ориентиран към пазара и масовия читател. Радват ме подобни издатели с мисия. Безкрайно ме радват!
Публикувано от Георги