Спомняте ли си края на седмата книга за Хари Потър? Моментът, в който порасналите Хари, Джини, Рон и Хърмаяни изпращат децата си към Хогуортс на перон Девет и три четвърти. А спомняте ли си какво си мислехте тогава? Че това не може да е краят на историята, нали? Че подобен брилянтен епос не може просто да приключи, че един ден ще видим Хари и приятелите му отново. Е, изминаха доста години оттогава и макар междувременно да се появиха други книги от магическия свят - „Куидичът през вековете“, „Приказките на Барда Бийдъл“ и „Фантастични животни и как да ги намерим“, така и не видяхме история с любимите ни герои. До тази година, когато на 30 юли 2016 г. в театър „Палас“ в Лондон, Англия, е премиерата на пиесата „Хари Потър и прокълнатото дете“, първа и втора част. Само няколко месеца по-късно у нас вече е и сценарият на пиесата, с автори писателката Дж. К. Роулинг, режисьорът Джон Тифани и драматургът Джак Торн. И макар пиеса да не означава точно нова книга от поредицата, фактът си е факт - отново виждаме Хари Потър и приятелите му в действие!
Историята започва там, където завършва седмата книга - „Хари Потър и Даровете на смъртта“, на гара Кингс Крос. Най-популярният магьосник е щастливо женен за Джини, а Рон Уизли е съпруг на Хърмаяни Грейнджър. Семейство Потър имат двама сина - Джеймс и Албус, както и малка дъщеричка - Лили. Рон и Хърмаяни са родители на Роуз.
За Албус и Роуз предстои най-вълнуващото пътуване - с експрес „Хогуортс“ към първата им година в най-известното училище за магия. Както може би ще се досетите, във влака те се запознават с не кой да е, а именно със сина на Драко Малфой, младият Скорпиус. Ако обаче си мислите, че ще видите нова версия на приключенията на Хари, Рон и Хърмаяни от „Философският камък“, то знайте, че приликите свършват дотук. Нещата придобиват неочакван обрат, когато Разпределителната шапка изпраща Албус Потър в Слидерин, а Роуз остава в Грифиндор. В Слидерин ще попадне и Скорпиус, който, за разлика от баща си, се оказва добро хлапе и бързо се превръща в най-добрия приятел на Албус. Младият Потър обаче има нелеката задача да се изправи срещу могъщата сянка на баща си. Да бъдеш син на най-популярния магьосник е тежко бреме и Ал ще се сблъска много скоро с нереално големите очаквания на всички към него. А да попаднеш в Слидерин, да не си добър в летенето и да имаш за приятел един Малфой определено никак не е в стила на един Потър. Това ще предизвика неминуемо обтягане на отношенията между баща и син, което пък ще доведе до много перипетии. Особено когато Албус и Скорпиус решат да се върнат във времето, за да спасят Седрик Дигъри, убит от Волдемор по време на Тримагическия турнир. Знаете рисковете от употребата на времевърт - е, случват се много, много обезпокоителни неща, когато си играеш с времето.
Няма да разкривам повече от историята, за да не разваля удоволствието от четенето на онези от вас, които предстои да разгърнат „Хари Потър и прокълнатото дете“. Ще завърша с личното си впечатление. А то е за поредната интересна история от така любимия ни магически свят на Роулинг. Вярно, че този път текстът е писан от Джак Торн, но да видиш отново любимите си герои е огромно удоволствие. Впечатли ме новото в книгата - тук имаме един Хари Потър, който далеч не е толкова героичен, колкото беше в предишните книги. Дори напротив - виждаме го като човек със своите слабости; като баща, способен на грешки и невинаги правещ добри решения. Виждаме и един много по-човечен Драко Малфой, а приятелството между сина му и Албус беше една от изненадите в книгата. И макар драматургичният характер на творбата да ни спестява част от удоволствието на истинския роман, „Хари Потър и прокълнатото дете“ е чудесен подарък за всички нас, които винаги ще носят Хогуортс в сърцата си.
Публикувано от Георги