За онези от вас, които вече са имали щастието да разгърнат първото илюстровано издание на книга от поредицата за Хари Потър, а именно „Хари Потър и философският камък“ с фантастичните илюстрации на Джим Кей, октомври е най-чаканият месец от годината. Защото именно за началото на октомври бе обявено излизането на втората книга, отново с логото на Егмонт. Излишно е да казвам, че тръпнех в очакване седмици преди заветната дата. От издателството, разбира се, подгряха подобаващо, като първо пуснаха корицата, а след това и няколко илюстрации от вътрешността на изданието. Но нищо не може да се сравни с усещането от досега с прекрасното бижу, което представлява сама по себе си книгата.
Ето защо изчаках да дойде краят на седмицата, отърсих се от всички събрани грижи, изтегнах се на дивана и оставих само нощната лампа да осветява страниците. Тъмнината наоколо „изчиства“ излишния шум и помага да се фокусирам единствено върху прекрасните илюстрации и историята за младия магьосник. Потъването в света на Хари Потър е истинско удоволствие…
Книгата повтаря вече познатото от първото издание оформление. Тежко, масивно тяло с твърди корици и подвързия. Всяко възможно парче хартия е превърнато в поле за невероятната фантазия на Джим Кей. Страниците са гланцирани, а текстът е разделен в две колони, поради големия формат. Очите ми се разширяват при всяко прелистване.
А магията продължава точно там, където и завърши първата книга. Отново сме на „Привит Драйв“, а ужасните Дърсли вече са съвсем наясно с магическите способности на Хари и са взели мерки за ограничаването им - магьосническите книги, мантията невидимка и метлата „Нимбус две хиляди“ са прибрани в килера, а совата Хедуиг е заторена в кафез. За капак, точно в най-неподходящия момент в къщата се появява домашното духче Доби, което умолява Хари да не се връща в Хогуортс през новата учебна година, защото щели да се случат ужасни неща. Братята Уизли обаче са на друго мнение и идват тъкмо на време с летящата си кола на „Привит Драйв“, за да спасят приятеля си от неприятностите, в които Доби междувременно го е забъркал. Предстои вълнуваща учебна година, в която предупрежденията на домашното духче ще се окажат реалност.
За разлика от първата книга, която в по-голямата си част въвежда в магьосническия свят и ни запознава с главните герои, „Хари Потър и Стаята на тайните“ навлиза по-надълбоко в историята и има доста по-мрачни оттенъци. Изключително любопитно е да се проследи това и в илюстрациите, които осезателно започват да стават по-зловещи, когато повествованието ни заведе на „Мраконали“ или на тържеството за Деня на смъртта. Изцяло черните страници на места и пълзящите тук там паяци и други странни същества допълнително засилват визуалното впечатление. Доста по-отчетливо започват да се разгръща и самата история с появата на Том Ридъл и първия хоркрукс - неговия дневник. Тепърва в следващите книги предстои да се сблъскаме отново с тях, за да разберем какво е истинското им значение. Но едно е сигурно - тайните и мистериите ще стават все по-заплетени, а историята на Хари и неговите приятели - още по-обсебваща.
В края на книгата съм сигурен, че всички се питаме едно и също нещо. Как ли ще изглеждат следващите? А седмата? Както знаем, обемът на следващите книги е доста по-голям, отколкото на първите две. Направо не ми се мисли какво книжно чудо ще бъде илюстрованата“Хари Потър и даровете на смъртта“. Обаче искам, искам, искам, искам, искам да разбера!!! Но млъкни, сърце - очаква ни „Заторникът от Азкабан“ и аз вече броя месеците…
PS: Егмонт, както винаги, свършили сте превъзходна работа! Шапки долу!
Публикувано от Георги