„Луната залезе“ на Стайнбек - роман за свободните хора


„…В тази неделна утрин цялата местна войска, на брой дванайсет души, също не беше в града, защото уважаваният от всички бакалин господин Коръл даде безплатен обяд, мишени, патрони и награди за състезание по стрелба, предвидено да се проведе на седем-осем километра от града…“.

Така започва „Луната залезе“ на големия разказвач Джон Стайнбек - роман, издаден на български език само веднъж до този момент в края на 80-те години и изгубен почти напълно от полезрението на читателите. Стайнбек го пише в разгара на Втората световна война, по време на окупацията на Норвегия от нацистите. Ако не знаете предварително тази информация, няма как да го разберете от книгата - там умишлено не се споменава името на държавата, нито на малкия град, в който се развива действието. Имената на действащите лица са заменени с английски такива. Окупаторите са неназовани. Малкият миролюбив народ, който се сблъсква с бруталността на нашественика, може да е навсякъде по света. Навсякъде, където има свободни и непримирими хора.

Стайнбек пише романа, вдъхновен от примера на Норвегия - мирна държава, окупирана от нацистите, но с жители, запазили своето достойнство въпреки неравенството в силите. Този пример е илюстриран по удивителен начин в съдбата на малкия град, който в една неделна утрин осъмва завладян от чужда армия. Вместо с примирение и подчинение, окупаторите се сблъскват с тихата, пасивна, но неумолима съпротива на победените. В стотината страници, изписани в неподражаемия стил на великия писател, срещаме един истински манифест на неподчинението, на свободата и непокоримия човешки дух. Четенето е не просто удоволствие - то е свещенодействие, толкова силна е прозата на Стайнбек. Книгата има и конкретна цел - да окуражи военновременна Европа, попаднала под нацисткия ботуш. Но е написана по начин, по който сега, четейки я след толкова години - можем лесно да отнесем тази блестяща алегория към всеки потиснически режим, включително и у нас. Само вижте този цитат:

„Свободните хора не започват войни, но щом вече са започнали, те могат и победени да продължат борбата. Хората със стадно чувство, следовници на водачи, не могат и затова хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора печелят войните“.

Издателство „Ера“ връщат към нов живот „Луната залезе“ в общо издание с друго по-непопулярно произведение на Стайнбек - „Безпътният автобус“. Разказвал съм ви и преди за тази книга, в която сребристият автобус събира около себе си също така безпътни герои. По принцип не съм фен на обединяването на романи от типа „две в едно“, но в случая не това е, което ми направи лошо впечатление. Корицата на новото издание - просто не успях да я преглътна. Колкото и пъти да прелиствах, колкото и да се насладих на прекрасната проза на Стайнбек, през цялото време корицата ми бъркаше в очите. Не можеш да издадеш Стайнбек с подобна корица. Не можеш да причиниш на един от най-големите световни писатели на ХХ век корица, сътворена сякаш от човек, който тъкмо е открил PowerPoint и тества какви функции има. Надявам се, че от издателството ще отчетат негативните реакции спрямо това недоразумение и в бъдеще ще обръщат по-голямо внимание върху лицето на книгата, защото това не е детайл, от който можеш да спестиш. Особено когато върху него стои името на великан от калибъра на Стайнбек.

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: