Спомняте ли си за какво ни подготвяше Васил Георгиев в първия си роман „Апарат“? Точно така, за един свят с изчерпани ресурси, за оцеляване само с най-необходимото. Минимализъм и отрицание на корпорациите и консумеризма. Това беше концепцията зад измисленото социално движение „Хармония“, с което един бивш маркетолог водеше война срещу свръхпотреблението.
Е, имам новина за вас. Този свят вече е реалност – ресурсите са изчерпани, светът се е провалил, свръхпотреблението е довело до разпад. София е в изтърбушени руини, между които мърляви хора обработват зеленчукови градини. Годината е 2097-а. Или поне там ни изстрелва новият роман на Васил Георгиев, дръзко озаглавен „Екс орбита“.
Тук главният герой Пемпо Дейстар, не особено перспективен продавач на риба, който не си спомня нищо отпреди 20-та си година, е принуден да придружи сестра си Марион до Самоград – градче на 55 км. от София, в близост до границата, където по всяка вероятност стои в забвение стара наследствена къща. Пътуването се оказва далеч по-ангажиращо от очакваното, когато Марион ненадейно изчезва, а Пемпо се сблъсква със странните птици, населяващи този изолиран район. Разбира се, странни са не само жителите на Самоград, странна е цялата конструирана от автора вселена, в която попадаме ние, нищо неподозиращите читатели. Фантазията на Васил Георгиев смесва реални места и личности с напълно измислени такива, при това със щедър превес на фикцията. Самоград е измислено населено място, както е и Света Петка (макар да има прототип, за който лесно ще се досетите), че и Човекът-риба – град на преселници, дошли от различни краища на света. Нещата се заплитат, когато научаваме за трансменталистите и последователите на Бялото учение – две противоположни философско-религиозни течения, които поставят в центъра на своите вярвания Разума. Но докато според трансменталистите човекът „не е самостоятелен индивид, а неделима част от Единното същество“, то Бялото учение проповядва Всеобщия български разум-организъм. Или накратко – всички хора дълбоко в себе си са българи. Налудничаво ли ви звучи? Е, нищо не сте видели още! Защото иронията на Васил Георгиев по мистицизма и религиозните глупости, така хитови в днешни дни (само вижте колко книги за Ванга и Дънов се издават месечно!), е направо унищожителна.
Нещата в „Екс орбита“ стават все по-сложни и заплетени с всяка прочетена страница, а сред абсурдните ситуаци можете да разпознаете личности от близкото минало („Единство, творчество, красота“ говори ли ви нещо?) в доста пародийна светлина. И както може да се очаква, до самия край няма да познаете какво всъщност ще се случи, защото нещата определено не са такива, каквито изглеждат.
Без съмнение Васото е един от онези автори, които изненадват с всяка следваща книга. Разказите му са едно, „Апарат“ – съвсем друго, а новият роман… хм, тъкмо щях да кажа, че е „нещо трето“ (и това ще е вярно!), но намирам и много познати отпечатъци. Маркетинг, еколози, консумеризъм – в предишния роман тези понятия се движеха в рамките на реалистичната фикция, докато „Екс орбита“ наистина излиза извън границите на познатото, правдивото, умереното. Антиутопия, биопънк роман или триумф на свръхиронията – преценете сами, няма да разкривам повече.
Макар да ни изпраща в не особено радостносто бъдеще, Васил Георгиев остава верен на себе си – да се предизвиква все повече и повече в изграждането на концептуална реалност, в която привързаността му към рационалното се разхлабва под натиска на неудържимо въображение.
Публикувано от Георги
Библиотеката 