Джералд Даръл, дами и господа! „Поборник за правата на дребните грозници“ (по неговите думи) и лечител на всякакви депресии с изключително увлекателния си и животоутвърждаващ стил, Даръл винаги е добра идея за четене.
След като тръгнах доста хаотично с творчеството му, изчитайки с нескрита наслада „Птици, зверове и роднини“ и „Филе от Камбала“, крайно време беше да стигна и до първата книга от трилогията за Корфу, за да разбера как започва всичко. Става дума, разбира се, за „Моето семейство и други животни“, може би една от най-обичаните книги в цял свят. Пред когото и да съм споменавал това заглавие, реакцията винаги е била идентична - възглас на горещо одобрение и носталгия от четената преди години книга. През февруари тази година „Колибри“ зарадваха читателите си с ново издание на класиката и това стана повод и за мен да се запозная с най-популярното произведение на британеца.
Та, все пак… как започва всичко? Един ден многолюдното английско семейство на невръстния 10-годишен Джери решава, че климатът в добрата стара Англия не понася на здравето им. Решението идва изневиделица и петимата се озовават на гръцкия остров Корфу, където прекарват пет безгрижни, славни години. Време, което малкият природолюбител посвещава на страстта си към заобикалящия го свят и изследване на богатата фауна на острова. Компания му правят колоритните членове на неговото семейство - вечно угрижената за външния си вид сестра Марго, двамата му по-големи братя Лари - млад и увлечен в писането бохем, и Лесли с манията си по огнестрелните оръжия. Разбира се, своеобразен стожер на семейството е майката на цялото това „воинство“, а не бива да забравяме и грижовния грък Спиро, както и доктор Теодор Стефанидис. Мисля, че това прави компанията пълна, а всеки един от изброените допринася по своему за невероятно комичните истории, които не липсват в книгата.
Всъщност една от отличителните черти в творчеството на Даръл е, че наличието на конкретен сюжет съвсем не е задължително. Повествованието просто се носи от само себе си, гладко и безметежно, увличайки читателя в едно почти терапевтично изживяване. Цели страници са посветени на наблюдението на едно или друго насекомо, на дебненето на морска костенурка или отглеждането на сврака. И нито за секунда не може да ти стане скучно. Няма как и да е другояче при всички забавни истории, с които Даръл щедро ни прави съпричастни и в които семейството му има активна роля.
Докато четете увлекателните описания на този идиличен островен живот, има реална опасност да ви обхване известна завист към тези хора, прекарващи времето си в абсолютна безтегловност на красивия гръцки остров. Някои конкретни епизоди особено силно допринасят за това. В един от тях на семейството се налага да смени вилата си с по-голяма, защото Лари е поканил няколко дузини приятели да му погостуват на Корфу. В друг пък семейството се отдава на нощно плуване във фосфоресциращите води на Йонийско море сред морските костенурки… Признавам си, обзе ме пъклена завист - все пак пет дни в седмицата прекарвам в офис, ще ме разберете някак…
Но в това е и магията на книгите - да откриваш и опознаваш светове, без да се помръднеш от креслото си. А Джералд Даръл е перфектният разказвач, който ще направи това усещане съвсем истинско. И ще ви развесели искрено.
Макар „Птици, зверове и роднини“ за мен да си остава фаворит, „Моето семейство и други животни“ е задължително четиво за всеки, който иска да разпусне с нещо ободряващо и позитивно.
Публикувано от Георги
За него трудно се пише, наистина…Чете се на един дъх. Буквално
Иха, моята любима книга от преди 30 години, велик е Джералд Даръл!
Дали да не препрочета!
Както казах, винаги е добра идея! Дори за препрочитане 🙂 🙂