Историята на цивилизацията, събрана в един ден


Питали ли сте се някога кога човечеството е започнало да измерва времето в дни, часове и минути? Как древните хора са ходили до тоалетната? Какво са закусвали преди хиляда години? Кога се появява алкохолът? Кога човекът е започнал да си мие зъбите? А да се облича с истински дрехи? Сигурно има десетки, дори стотици въпроси от този род, много от които понякога си задаваме без дори да имаме идея къде да потърсим отговора. Или пък са твърде хаотични, твърде разнородни, че да ги търсим в дебелите енциклопедии.

Е, друго си е, ако намерим отговорите в систематизиран вид, нали? Но как систематизиран? По какъв отличителен белег? Историкът Грег Дженър намира много находчив начин да го направи в книгата си „Милион години в един ден“. Той просто събира някои основни и повтарящи се ежедневно дейности и достижения на човешката цивилизация в един единствен ден. От събуждането до навиването на часовника за следващото утро и лягането за сън.

Удивително е колко много информация може да научим за развитието на човечеството от този „един“ ден. Дженър ни засипва с огромно количество факти, преравяйки историята и изваждайки само онова, което ще послужи най-добре на неговата идея - да проследи как се е зародил конкретен навик, как е еволюирал, променял се е, за да достигне до наши дни. Кога се появява нуждата да измерваме времето, кога в различните цивилизации започват денят и нощта, кой измисля дванедесетичната бройна система и в кой момент се появява и изчезва екзотичната идея за заменянето й; коя е „страната, която най-зле се оправя с времето“ - това са само малка част от въпросите, на които намираме отговор още в първата глава на книгата.

Вероятно подобно четиво би ни се сторило прекалено претрупано с информация и трудно четимо, ако не беше великолепният хумор на Дженър. Да, истината е, че се заливах от смях, докато четях. Авторът, освен невероятен ерудит, е и страшно забавен - с ироничен, пиперлив на моменти хумор, безцеремонен, умело подлагащ на шегите си дори и теми от религията и най-интимните… ъъъъ… хигиенни въпроси. Четейки го, буквално си представяш един забавен филм, в който египтяни, пещерни хора, средновековни владетели и древни китайски изобретатели се прескачат един друг, всеки добавяйки по нещо в причудливия казан на цивилизационните открития, а от него изскачат часовници с махало, канализационни системи, домашни животни, странни облекла, пръчици за хранене и какво ли още не. И като казах „канализационни системи“, се сетих само за един пример за самоиронията на Дженър, който ме накара да се хиля като зелка:

„Чистотата е отличителен белег на тази (индийската) цивилизиция, също както пасивната агресия и висенето но опашки са отличителни белези на британската култура…“

Примерът е от може би най-забавната глава от книгата, посветена на ходенето до тоалетна и проследяването на тези специфични нужди през вековете. Знаехте ли например, че английската дума toilet произлиза от toilette, което през Средновековието означава „парче плат“? Твърде любопитно е какво е представлявала тоалетната в древен Рим, колко развити в това отношение преди 4500 години са били народите в днешен Пакистан и как в Англия и в XVIII век е нещо нормално да си метнеш нечистотиите на улицата.

Още по-любопитно е как са създадени първите зърнени закуски „корнфлейкс“. Д-р Джон Келог, лекар в санаториума „Батъл Криг“ и заклет вегетарианец, се бил посветил на мисията да предпази колкото е възможно повече хора от греховността на мастурбацията. Келог препоръчвал консумацията на храни без никакъв вкус и пикантност и големи количества зърнени храни. Един ден брат му Уил, който помагал в кухнята на санаториума, забравил на огъня тенджерата с жито, в резултат на което то се разкашкало. Уил изцедил блудкавата каша, пресовал я и получил някакви житни люспи, които двамата братя решили, че все пак стават за ядене. Резултатът изненадал и двамата и станал началото на цяла индустрия, а зърнената империя „Келог“ бързо завладява американския пазар.

Приказливостта и безкрайните жокери, които Дженър непрестанно вади от ръкава си ни превеждат през обичайните „ритуали“, които извършваме ежедневно, за да проследим откога човекът отглежда домашни любимци, кога започва да създава алкохол, какви са навиците ни за обличане, за вечеря, за пиене, кога започваме да мием зъбите си… Главата, посветена на храненето, е особено колоритна и показва как са се хранили през вековете различните култури. Много любопитен е един момент от началото на XIX век във Франция, когато Наполеоновият елит обичайно се храни на маси, отрупани със стотици блюда, представляващо както огромно разточителство, така и известно театралничене. Тогава именно един руски княз - посланик Куракин, демонстрира на прием в луксозната си резиденция революционно различен метод на сервиране - на масата са наредени само прибори, а отделните ястия се сервират индивидуално - истински шок за френския елит от онова време и нещо, което днес считаме за напълно естествено.

Примерите за подобни любопитни епизоди са твърде много и неусетно стигаме до края на книгата, където денят вече е свършил, а ние се приготвяме за сън и навиваме часовника си за следващия ден - нещо, което човечеството прави горе-долу от средата на XIX век с първите навиващи се механични часовници, които заменят платените „будачи“, тропащи сутрин по прозорците на хората. Извървели сме хиляди години само в рамките на един ден. А с ерудит като Грег Дженър, при това адски забавен, пътешествието със сигурност си заслужава.

Георги

Едно мнение за “Историята на цивилизацията, събрана в един ден

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: