Дива вещица (11+)

на

И така, Йоана ми показва обозначението „11+“ и ме пита: „Сигурна ли си?“. Усмихва ми се и в очите ѝ чета забавление от факта, че на дърти години обичам да чета литература за тинейджъри. „Сигурна съм“ - не мога скрия и своята усмивка, когато поемам  книгата. „Все пак и аз съм 11+!“. Колко точно плюс обаче, ще си премълча. Оправдавам се с по-младата ни аудитория, ако не с техните родители, но истината е, че имам абсолютно доверие в избора на ЕМАС за качествена детска литература, а пък и вярвам, че хубавата книга е хубава, независимо за кого е писана. Същото важи и за нескопосаните литературни опити, но сега не става въпрос за такъв.

Дива вещица“ на Лене Кобербьол е фентъзи за деца, от което на моменти могат да ви настръхнат косите. Лене е „най-издаваната съвременна детска авторка в Дания“ и имате на разположение 444 страници, за да разберете защо. Освен, че е страхотен разказвач, чиито думи бързо образуват интересни изречения, които пък от своя страна рисуват красива и загадъчна картина, тя също така  не обуздава въображението си по никакъв начин и превръща героите си в приятели, с чиято съдба се чувстваш съпричастен.

Въпросната дива вещица е момиченце на име Клара. След неравностоен двубой с едър черен котарак, животът на момичето се обръща на 180 градуса, когато тя попада в свят на магия и мистицизъм. Всичко за нея е ново и различно, но въпреки това в магическия свят до голяма степен важат и законите на обикновения, сив делник, към който Клара често се завръща.

Когато майка ѝ разбира, че котешкото одраскване е превърнало малкото ѝ детенце в човешко същество с магически способности, тя се обръща за помощ към сестра си, също дива вещица. Сигурно вече се питате защо точно „дива“. В магическия свят на Кобербьол, за разлика от този на Роулинг, магьосниците не боравят с вълшебни пръчки, а със силата на своя ум, характер и чрез общуване с дивата природа. Всъщност най-вече това. Именно поради тази причина Клара има свой спътник - черният котарак, който я защитава от нейните неприятели. Те не са много, всъщност е само една определена вещица, която е нарушила всички закони, за да може да се сдобие с бленуваните крила и да дари свобода на сила, по-могъща от нейната собствена.

В книгата има текстове, разказващи за насилие (физическо и вербално), но преди да решите, че това е достатъчна причина да не давате на детето си такава литература, имам да споделя две неща:
Първо, децата възприемат света по-различно от нас възрастните. Спомнете си как вие сте реагирали на приказките в детството ви, как сте хващали червеи и гущери за опашките, как смъртта все още е нямала свой облик и заради това не ви е плашела. Това, че с напредването на годините преставаме да бъдем толкова безстрашни и уверени в себе си (факт!), не означава, че трябва да страдаме от излишна предпазливост.
Второ, литературата е страхотен учител. Понякога един автор, който умело е създал своята история - със съответните поуки - може да свърши доста по-добра работа във възпитанието на едно дете, отколкото собственият му родител. Което ме подсеща - давайте на децата си повече книги, отколкото таблети, защото така времето, което си „крадете“ с тази хитрина, ще е далеч по-полезно оползотворено.

Приятно четене на малки и големи,
Девора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.