„Караджата“ - словесен паметник на един български герой


Този роман дължи възкресяването си от забравата на друг един. „Калуня-каля“, издадена в края на 2014 г. от ИК „Хермес“, върна в редиците на бестселърите един непризнат български класик. Георги Божинов и неговият изтупан от прахта шедьовър трогнаха читателите, настървиха ги за още от опияняващото слово на големия майстор, от богатия му език, от живата, преливаща от човечност проза. Тогава дойде и новината, че друг един забравен роман на Божинов ще бъде преиздаден. „Караджата“ се появи в края на 2015 г., очакван с нетърпение от хиляди читатели.

Действителни събития и тук са в основата на повествованието. Четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, наброяващи стотина юнаци, тръгват заедно в лятото на 1868 г., водени от двамата воеводи, да вдигат на въстание заспалия български народ. След кратки сражения с турски башибозук и редовен аскер, начинанието претърпява провал. Трагичният, но толкова героичен край на Хаджи Димитър е обезсмъртен в едноименната балада на Ботев, която кънти в ушите на всеки българин още от училищната скамейка. Може би идеята на Божинов е била да направи нещо подобно с фактическия лидер на четата, обаятелният Стефан Караджа, използвайки богатството на прозата. И го прави, разбира се, без претенциите да достигне поетичния връх на гениалния Ботев стих. Това, което се получава като резултат, е един много жив, много богат образ на легендарния воевода, в който за пореден път виждаме талантливото перо на Божинов да си играе с емоциите ни и да ни трогва от страниците на книгата.

За да напише „Караджата“, Георги Божинов минава по стъпките на четата сто години след описаните събития. През равнините, които с мъка са преминали въстаниците; деретата и хълмовете, където се водят кръвопролитните сражения, до Канлъ дере, Кървавото дере, където четата е окончателно разбита, а раненият Караджа е хванат в плен. Ходенето по стъпките на героите си личи в написаното. Личи си в невероятните описания на природата, на българската земя, по която вървят ли, вървят опиянените от романтични надежди бивши емигранти. И тук, както в „Калуня-каля“ природата е жив участник, всяка страница кипи и трепери от звуци, от наситени картини на летни пейзажи с цялата пъстрота и емоция, която само истински майстор на перото може да претвори в писано слово.

Разбира се, централен персонаж е Караджата. Образ, който Божинов изгражда извън стереотипа за героя, но все пак близо до възрожденската традиция, до очакванията ни за образа на борец за свобода. Стефан Караджа е смел до безумие, роден лидер, грижовен с четниците. Той е идеята, претворена в жива плът. Вдъхновението, даващо сила на капналите от умора момчурляци. Но макар и външно невъзмутим, в душата си воеводата е в постоянни противоречия, глождят го болезнени въпроси. Част от тези въпроси Божинов задава много предпазливо, а някои предпочита само да спомене бегло, без да доразвие напълно. Като въпроса заслужава ли тоя народ цялата тая кръв, проливана за неговата свобода. Той все пак го прави. Поставя го в устата първо на турчин, а после позволява този въпрос да зажужи и в главата на воеводата. Но представете си да беше продължил още по-нататък - във време на силно идеологизиране и митологизиране на българската история и по-специално на Възраждането. Може би книгата никога нямаше да види бял свят. Тя и без това е на границата - нетипична за времето си, макар далеч не колкото „Калуня-каля“.

„Караджата“ постига своята цел - въздига словесен паметник на един обичан български герой. Може би годините на забвение, които идват след издаването й, следват логиката на самия Божинов, който пише: „Има нещо неловко в новия паметник. Паметниците трябва да остареят, да станат старинни. Тогава старинността става искреност някак, а искренността пробива пласта на годините и идва към нас…“. „Караджата“ е точно това - искрен паметник, изграден от талантлив майстор, достигнал до нас с благородната патина на годините. И може би заради това още по-ценен. А, сигурен съм - и по-четен.

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: