„Изгубени звезди” - бисерът от новия канон за „Междузвездни войни“


Колкото пъти си говорих с Вида Делчева за Star Wars книгите на „Егмонт България”, толкова пъти тя ме подпитваше дали най-накрая съм захванал „Изгубени звезди” на Клаудия Грей. Все се чудех какво ли има предвид с толкова много питане, но след като затворих задната корица на книгата, разбрах какво…

Всъщност, не помня откога не съм искал една книга да свършва….

Такава е ситуацията с „Изгубени звезди”, която най-спокойно и без капчица угризения класирам като най-добрата и най-интересната книга от Галактиката на на Star Wars, до която някога съм имал достъп (а съм прочел доста, впрочем). „Изгубени звезди” на Клаудия Грей е огромният бисер сред издадените в България книги от новия канон, която блести с най-ярката възможна светлина, въпреки черната си корица.

Книгата дойде доста бързо на нашия пазар (на английски език излезе в началото на септември, а ние я имахме тук два месеца по-късно) и бързо се превърна в хит сред феновете на Сагата. Не съм я оставил последна нарочно – може би тук се намеси Силата, която ме подготвяше бавно, с подходящо, ненатрапчиво темпо, за да избие кулминацията на фенщината ми така, че да скачам като малко дете от вълнение. На всичкото отгоре – „Изгубени звезди” не само че не проследява събитията около любимите ни герои (както се случва и в „Последици” на Чък Уендиг), но е класическа любовна история, която се развива в сравнително дълъг отрязък от време, който прекрасно познаваме. Да – „Изгубени звезди” стартира след действията в Епизод III и продължава след „Завръщането на джедаите”.

Колко пъти сте се замисляли, че огромна галактика като тази от „Междузвездни войни” събира в себе си десетки милиарди форми на живот, които също могат да чувстват, да мразят, да обичат и да преживяват своите върхове и падения, досущ като фамилия Скайуокър, около която се върти цялата история? Честно казано, не се бях замислял за всички онези третостепенни личности, които малко или много имат участие в историята. Никога съм се сещал за огромния персонал, който обслужва Империята или пък Бунтовническия алианс. Колкото и истории да сме чели от Expanded Universe, то винаги нещата опират основно до джедаи и до сити. „Изгубени звезди” обаче ни хваща за гърлата и ни приземява в реалността, където живеят обикновените хора.

Локализирайки ни на планетата от Външния пръстен Джелукан, „Изгубени звезди” представя историята на Сиена Рий и Тейн Кайрел – момиче и момче от две различни прослойки на обществото, чиито различия не успяват да им попречат да бъдат най-добри приятели от малки деца. Те се борят с живота си, независимо от трудностите, които ги спохождат, и като всички останали младежи на тяхната възраст, най-голямата им мечта е да станат част от кадровия състав на процъфтяващата и тровеща ги с мащабна пропаганда Империя.

Постигайки мечтите си, Сиена и Тейн много скоро ще се окажат от двете страни на барикадата – тя остава лоялна на Палпатин и Таркин, докато Тейн вижда какво всъщност представлява тази форма на политическо управление и се присъединява към Бунтовническия алианс.

Дали обаче приятелството им, превърнало се в изпепеляваща любов, ще оцелее?

Всичко това ще разберете, потапяйки се в магията на онези 590 страници, от които е съставена книгата на Грей.

За голяма изненада на всички, и тук не са пропуснати старите муцуни – читателят ще се сблъска с Вейдър, Таркин, Соло, Лея и Ландо, като междувременно с това ще проследи основните събития от старата трилогия, погледнати през погледа на главните герои Сиена и Тейн. Това е само част от магията на „Изгубени звезди”, която се лее лист по лист, докато накрая не осъзнаете, че времето ви за четене вече е изгубено, защото книгата просто свършва…

В такива ситуации много често ми се случва да почувствам празнота в себе си. Сигурно напълно разбирате какво имам предвид, ако имате заложена любима книга или книжна поредица в четящото си съзнание (с Хари Потър е почти същото, хе-хе). „Изгубени звезди” заслужава минимум две четения, защото е изключително увлекателна, напрегната на моменти и написана с майсторство така, че да ви държи будни и да ви кара да пренебрегвате ежедневните си домашни и работни задължения.

Мога само да адмирирам Грей и да се надявам, че тя ще напише поне толкова интересно книгата Star Wars New Republic: Bloodline, която е предвидена за май месец тази година. Несъмнено Грей се превръща в един от любимите ми автори на Star Wars книги и с нетърпение очаквам да разгърна следващата.

А през това мисля да препрочитам „Изгубени звезди”, докато гледам през нейните очи…

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: