„Кротките“ зад ъгъла, гратисчиите на историята


Мъгла беше затиснала цяла Европа в деня, в който посегнах към тази книга. Ден, разтегнат между висене по гейтовете на три летища, докато мъглата навън обгръщаше самолетите и омекотяваше светлините наоколо. Мрачна и мъглива е и темата на тази книга - седмиците непосредствено след Девети септември 1944 г. Така и започва тя…

„В гъстата февруарска мъгла, наситена с миризмата на въглища, млад мъж стоеше на моста до Ючбунарската баня…“

Рядко можеш да попаднеш на книга, разглеждаща онези събития по начин, лишен от политическа оценка, пристрастност, въобще от твърде много емоции. Ангел Игов го прави в „Кротките“. Роман, написан от много любопитна перспектива - през погледа на безименните квартални софийски аутсайдери, „хората зад ъгъла, гратисчиите на историята, снишените и незабележимите, надарени с безброй очи“. Проза, която се поглъща жадно; с изказ, който те хваща на мига и не те пуска, увлича те не само с оригиналния прочит на едно смутно време, но и с красотата на стила.

Безименните разказват за промените, дошли през онзи „див и горещ септември“, когато „в крайградските градини плодовете се пръскаха с взрив и натрупаният сок пронизваше на струя маранята“. Разказват за Емил Стрезов - младок, завъртян набързо от революционните идеи и озовал се внезапно сред силните на деня със своята червена лента и пистолет на кръста.

Безименните наблюдават. Как опиянението от властта пуска своите метастази у хората; какви страсти изкарва на повърхността у тях; как жаждата за отмъщение, за наказание се превръща в настървение, в неочаквано озлобление. Как манията за преследване може да се усъвършенства в делови, бюрократичен процес, като добре смазана машина.

Интересни са героите на Ангел Игов. Интересните типажи на новите силни на деня. Случайно попадналите от страната на онези, които удрят по масата. Вчерашните преследвани днес са преследвачи. И тези метаморфози са прелюбопитни.

„Кротките“ се чете на един дъх и оставя впечатление за талантливо перо и дяволско въздействие върху читателя. Защото не изобличава, не обвинява, не сочи с пръст. Но и не оставя безразличен.

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: