Наближава празникът на влюбените и това ми изглежда като чудесен повод да подскажем на обърканите господа, които се задавят само при вида на балонени, плюшени, пластмасови и хартиени сърчица, какво могат да подарят на своите приятелки, така че хем да запазят романтиката, хем да си спестят клишетата, които изброих по-горе. Предложението ми (О, изненада!) е книга! Романтична, разбира се. Може да изберете някое заглавие от всички, за които сме ви разказвали досега, а може да се спрете и на това, за което ще ви разкажа днес. Поднесено с кутийка виолетови френски макарони и букет нежни лилави лалета. Тези предложения са бонус от мен. 😉
„Парижкият сладкар“ на Лора Мадлен е лека, приятна и увлекателна книга. Сигурна съм, че ще е по вкуса на много читателки, които обичат вечер да загърбват ежедневието и да се отдават на малки удоволствия като любовни романи или романтични комедии. Има и още нещо, което привлича женското сърце към написаното, и това са сладкишите. Меки, нежни, топящи се в устата френски сладкиши: еклери, макарони, пасти и целувки. Последните са тези, които си разменят влюбените - те също са сладки.
За голямо съжаление в книгата сюжетите са два. Това, поне за мен, е литературен похват, който трябва да бъде забранен със закон! Толкова рядко се отдава на който и да било автор да напише книга с две успоредни сюжетни линии, така че и двете еднакво да вълнуват читателя и да не разводняват действието, че по-добре повечето изобщо да не се захващат! В „Парижкият сладкар“ основната история е за влюбените Ги и Жан, които живеят във времена на класово разделение, на уредени бизнес бракове и твърде силен обществен натиск. Той е чирак в сладкарницата на бащата на Жан, а тя е госпожицата от висшето общество, която носи в себе си копнеж за свобода и истинска обич. Човекът, изиграл важна роля в тяхната връзка, е дядо на девойка, която десетилетия по-късно се завръща към историята на двамата влюбени, за да открие отговори за собственото си семейство.
Историята на Петра е само пълнеж, който цели да създаде напрежение у читателя. Книгата би била прекрасна, ако нямаше подобни отклонения. Докато я четях, наистина обмислях да прескачам главите с внучката, така че да не ме разсейват от света на Ги и Жан. Хареса ми идеята, която е заложена в книгата, но не ми дава мира мисълта, че в ръцете на по-опитен писател можеше да се превърне в една от любимите ми книги. На Лора Мадлен просто не са ѝ стигнали силите. Въпреки това е успяла да изгради образите на Жан и Ги по начин, който кара читателя да ги хареса на момента, така че ѝ прощавам всичко останало.
Абстрахирайки се от тези забележки, наистина намирам романа за приятен, чудесен избор за компания на всяка романтична душа, която иска да намери топлина в прегръдките на изписаните страници. Ако не друго, то любов не липсва - нито за Ги, нито за Жан, нито за Петра. А както знаем: All we need is love!
Девора