Колекционерът на изгубени неща


Книжната 2016 г. започва с едно истинско откритие, което беляза по необичаен начин старта на новата година за мен. „Колекционерът на изгубени неща“ стоеше от известно време на бюрото ми, чакайки своя ред, без по никакъв начин да загатваше за своето съдържание. Твърде неангажираща корица, лаконични коментари на гърба и автор, чието име срещам за пръв път - истинска загадка! Започнах да чета, изпълнен с любопитство и в следващите 5-6 часа не успях да откъсна очи от изумителната история, която разказва Джереми Пейдж.

В едно ветровито априлско утро на 1845 г. тридесетгодишният Елиът Саксби - естествоизпитател и специалист по птиците, се качва на борда на кораба „Аметист“ в пристанището на Ливърпул. Той се отправя на север, към далечна Арктика, за да потвърди или отхвърли упоритите слухове за изчезването на една странна птица - голямата гагарка, доверчива нелетяща птица, чиято популация е избита безмилостно от хората. В каютите на старото корито има и други пасажери, кой от кого по-загадъчен. Г-н Блечли, запален ловец с претенциозни дрехи и ръчно изработени пушки, и неговата братовчедка Клара - болнава, но привлекателна млада дама, избягваща присъствието на останалите. Капитан Сайкс и екипажът му от стари морски кучета и ирландски моряци допълват колорита на тази странна компания. „Аметист“ се отправя към северния Атлантик за лов, търговия и едно на пръв поглед обречено издирване на загадъчната птица.

Трудно е да се говори за тази книга, без да се разкрият „спойлъри“. Трудно е и да се пресъздаде особеното усещане още от самия старт на това необичайно приключение - във въздуха тегне напрегнато очакване за приближаваща драма, за неясни, скрити намерения у всеки един от пасажерите, за твърде много тайни и мистериозни случайности. Разказвайки увлекателно, Джереми Пейдж създава причудлива смесица от класически мореплавателски роман и страховита готика, изпълнена с редуващи се картини на спиращи дъха природни красоти и кошмарни човешки жестокости спрямо дивия свят на далечния Север.

С наближаването на Арктика и нейните крайности, ще се засилят и проявят и крайностите у хората. Човекът ще даде воля на най-жестоките си, най-господарските си наклонности в този свят на дива, враждебна, но толкова хипнотично красива природа. Сцените, на които ще стане свидетел младият г-н Саксби, са стряскащи със своя натурализъм, но твърде реалистично отразяващи завладяването на Севера - безмилостния лов на тюлени, индустрията на китоловците, убиването на животни за забавление, за търговия, за хоби… „Човекът и неговата алчност, която не знае препятствие нито вън, нито вътре в него“. Пейдж не се свени да покаже най-грозните черти на човека, който се държи като завоевател и чиито действия нарушават хилядолетния баланс в природата.

Арктика ще остави своя отпечатък и върху пасажерите на „Аметист“. В тягостната обстановка на вледеняващ мраз, непрогледни мъгли и плаващи планини от лед, сред северното сияние и хипнотизиращите гледки на вечната зима, започват да се случват странни неща и на борда. Арктика ще пречупи по нещо у всеки от пасажерите, другиго ще освободи от натрупвани с годините душевни окови… Търсенето на голямата гагарка ще премине през неочаквани обрати и зловещи, разтърсващи моменти на огорчение, ужас и гняв към човека и неговата безскрупулност. Ще припламнат пламъци на любов, ревност, завист и страх. Ще се прокраднат неведомите метастази на опиати, чието обяснение така и няма да научим. Ще се зародят въпроси, на много от които авторът така и няма да отговори. Именно затова книгата е толкова причудлива. Читателят не усеща как потъва дълбоко, дълбоко в ледените арктически води, как мистериите се заплитат в съзнанието му. Получава горчиви дози жестокост, от която очите се разширяват, дъхът спира и в сърцето се натрупва яд, истински яд към себеподобните (читателите с по-слаби сърца отпадат вероятно още тук и остават неудовлетворени, поразени от прочетеното), а развръзката… развръзката е остров на спасението, но не и отговор на всички въпроси.

„Колекционерът на изгубени неща“ ме остави безмълвен, развълнуван от изумителната история, която Джереми Пейдж разкри пред мен. Потресен от обратите, от неочакваните ситуации, от варварството на хората и от суровия свят на Арктика. Но и изпълнен с удивление от необикновените обитатели на далечния Север, и с благоговение пред силата на вездесъщата природа. Въпреки своята суровост и готическия мрак, който я обгръща, книгата не е с трагичен край. Младият естествоизпитател г-н Саксби идва да ни покаже другото лице на хората - и че освен да убива, човекът може да посвети много усилия на каузата да спасява. Великолепно четиво и много силен старт на книжната 2016 година!

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: