Много са великите личности в световната история, записали имената си в нея редом до знаменита фраза, цитат или реплика, която историята улавя, запечатва в съкровищницата си и я прожектира върху паметта на поколенията. Да вземем Мартин Лутър Кинг. Всички знаят превърналата се в символ реплика „Имам мечта“ от изречената на стълбите пред мемориала на Линкълн прочута реч. Или Чърчил, чиято мрачна прогноза за „Желязната завеса“, спуснала се над Европа след 1945 г., създава лексиката на Студената война.
Много често казаното от великите личности носи особен заряд. То не само се отпечатва в съзнанието на масите, но и има удивителната способност да „мести планини“. Може би затова съставителите на сборника са го кръстили по този начин - „Речите, които промениха света“. Във всеки случай, поне дузина от лицата върху корицата ми бяха достатъчни, за да пожелая да се запозная отблизо с тази книга. Отне ми доста време да я прочета обаче. Това не е художествена литература, а и речите на известни исторически личности не можеш да прелистваш просто така, една след друга. Всяка от тях, изречена в конкретен времеви отрязък, носи различно послание, различна емоция, призив. А от дистанцията на времето, създават и различно усещане.
Подборът на съставителя София Петрова от изд. „Милениум“ е пъстрота, която не знам как да характеризирам. Той включва много знакови личности, но и редица изненади. Изключително ярки впечатления оставиха у мен речите на Кенеди, на Никсън, на Теодор и Франклин Рузвелт, на Вацлав Хавел. Невероятни са историите, които разказва китайският писател Мо Йен при връчването на Нобеловата му награда. Прословутата реч „Имам мечта“ на Мартин Лутър Кинг пък ме порази за пореден път с посланията си и емоционалния си заряд - обстойно съм я изучавал в университета, но сега, години по-късно, ми се струва още по-въздействаща. Чърчил също присъства подобаващо, а речите му, макар притежаващи твърде обстойна документалност и репортажност, са прекрасен пример на ораторско изкуство.
Обратно, жестока досада лъха от речите на комунистическите диктатори - тук са Фидел Кастро, Ленин, Георги Димитров, Уго Чавес, че и други… Всъщност, твърде много левичари, които да ти развалят вкуса от добрите образци на красноречието. Имаше и реч, която чисто и просто не успях да прочета. Майка Тереза и нейната „Молитвена реч“, в която Исус Христос и „Божият син“ са на ВСЕКИ ред от всяко изречение ми дойдоха малко в повече (да ме прощават благочестивите). За сметка на това изненадващо в сборника присъства реч на Никола Вапцаров - нещо, което не бях чел до момента. Словото на младия поет при завършването на Морското училище е дръзко, смело и с твърде мрачни предчувствия за бъдещето. Заслужава си да се обърне внимание.
Направи ми впечатление, че някои от личностите не присъстваха с най-добрите си примери за ораторско майсторство. Имаше и известни липси. Така например сред плеядата от комунистически величия не видях Йосиф Сталин. А неговото първо обръщение към съветските народи след нападението на хитлерова Германия през юни 1941 г., започващо с нетипичното за него „Скъпи братя и сестри…“, е забележително. За сметка на това имаме Вячеслав Молотов (?!). Липсваше ми и нацисткият идеолог Йозеф Гьобелс, който пръв (всъщност преди Чърчил) използва термина „Желязна завеса“. Вместо него присъства фюрерът, но с крайно незапомнящи се речеви образци (можеше и там да сложат речта му при обявяването на война на СССР, тя наистина променя света).
Като цяло, сборникът предлага интересни примери за красноречие, които могат да обогатят много любознателния читател. А липсите лесно могат да бъдат поправени в едно продължение, том втори с други забележителни оратори. Надявам се от издателството да помислят за нещо подобно, още повече, че доколкото разбрах, сборникът е сред най-продаваните заглавия на „Милениум“ в края на годината. Но дори и това да не се случи, ако в ръцете ви попадне „Речите, които промениха света“, хвърлете едно око. На Мо Йен - задължително. И сред останалите има късчета мъдрост, които ще са ви полезни.
Публикувано от Георги