В прослава на храната с Антъни Бурдейн

Явно ще се получи някаква традиция в последните дни от годината, тъкмо около така чаканите празници, да се насладя на наистина добра книга, която се върти около насладата от храната. Миналият декември създадох истинско пиршество за сетивата си с чудесната приключенска история „Канела и барут“ на Илай Браун. Този път е ред на нещо още по-изкусително – невероятните пътеписи на Антъни Бурдейн „Приключенията на готвача“. Общото между двете е, че излизат на български език, благодарение на изд. „Smart Books“, които елегантно, но безкомпромисно тръшват поредно много силно кулинарно заглавие в този специфичен книгоиздателски сегмент.

Хора, не знам откъде да започна… Ама наистина! Допреди малко четох „Приключенията на готвача“, смеейки се на глас на жестоките попадения, които Бурдейн ни поднася страница след страница. Затова ще започна с важно уточнение, а именно – книгата не е за всеки. Точно така. Правилно прочетохте. Ако сте заклет природолюбител, най-добър приятел на домашните животни, самоотвержен вегетарианец или диагностициран веган, фанатизиран мюсюлманин или просто не си падате много по месото, рибата и всички произтичащи от тях продукти, определено не се захващайте с Бурдейн. Определено не! В противен случай рискувате да бъдете скандализирани, обидени, погнусени и унижени.

Обратното, ако обичате да си хапвате и смятате, че нищо без месо не е достатъчно вкусно; нямате против изтребването на животни за храна и се умилявате от гледката на агънце с препечена коричка, то тази книга ще се превърне в истинска Библия за вас. Аз смело мога да заявя, че вече съм в редиците на хиляди маршируващи месоядци, вдъхновени и опиянени от циничния, саркастичен, но адски остроумен шеф-готвач и неговия неповторим стил.

Антъни Бурдейн е добре познат шеф-готвач и телевизионна звезда за милиони почитатели на кулинарното изкуство. Наближаващ 45 години, достигнал порядъчна рутина в кухнята и известна досада от ежедневните задачи, той решава да се впусне в щуро приключение – в търсенето на перфектното ястие из целия свят. Да, точно така – прави нещо, което на повечето от нас им се струва като приказна и неосъществима мечта. Е, тази мечта си има и своите неудобства, тъй като телевизионни продуценти и кинооператор го следват на всяка крачка от джунглите на Меконг до страната на баските. Но пък… уау… само си представете! Или не, не си го представяйте, а просто хванете в ръка книгата и се впуснете в това приключение заедно с Бурдейн.

В първата си спирка от своята амбициозна обиколка американецът се сблъсква с жестоката истина за това откъде идва месото. На гости при един от своите готвачи в Португалия, Антъни става свидетел на традиционното клане на прасе. Толкова образно и живописно разказва за това преживяване, че чак ви става жал за прасето. Това обаче е само началото! Предстоят му още касапници и различни ритуали, включващи употребата на най-неочаквани животински парчета с кулинарна цел. Като например в Мароко, където разочарованието от обстановката в арабския свят бързо е изместено от еуфорията на традиционен агнешки специалитет:

„Това беше точно сценарият, който си бях представял, когато ми хрумна цялата схема. Точно за това бях тук! Да яздя през пясъците на пустинята с облечени в синьо бербери, заобиколен от нищото, да ме гощават с тестисите на агне под небесната шир. Не да седя сковано на масата за вечеря като препарирана пеперуда и да дрънкам срещу камерата“.

Пътешествието на Бурдейн по света в търсенето на перфектното блюдо обаче не е само безкрайни описания на храна. Изключително любопитно е да се проследи гледната точка на един американец към живота, традициите, хората в държави като Виетнам, Япония, Камбоджа… Потресаващо забавен в описанията си на забързания трафик във Виетнам, на неприветливата в зимния сезон Западна Франция, на забавленията при баските в Северна Испания, Бурдейн ще ви срещне с хора и места, за които може би знаете твърде малко, ако въобще знаете нещо. А когато отвори дума за кулинарните им традиции и започне да разказва за поредната вкусотия, открита от него в незабележимо малко ресторантче, местна кръчма или крайбрежен пазар, вмирисан на риба, просто ще отвори сетивата ви за приказни картини. И бъдете сигурни, че около вас се намира нещо вкусно за хапване, защото четенето на подобна книга без сериозни запаси в хладилника е опасно начинание.

Опасности дебнат и по време на пътешествието на Бурдейн. На места книгата преминава в истински напрегнат трилър, като например при посещението му в Камбоджа. Отсега ви казвам, че там не успява да намери кой знае колко впечатляваща храна, но преживяванията му при червените кхмери могат да ви накарат да настръхнете. Разбира се, всичко е написано с толкова чувство за хумор, че дори и наглед страшни ситуации звучат доста смешно.

Ще видите за безкрайната любов на Бурдейн към Виетнам, хората и кухнята там, които завинаги се настаняват в сърцето му (диджестив от малко птиче в буркан със змии си е нормално хапване там). Ще се насладите на истинско пиршество в Токио, където кулинарното майсторство на японците направо ще изуми американския шеф-готвач. Ще се запознаете с всички ухания и цветове на домашната кухня в Мексико, която няма нищо общо с онова, което сме свикнали да свързваме с нея. И нещо, което мен лично ме докара до екстаз – ще видите един крайно неуспешен опит на Бурдейн да вникне в кухнята на веганите, последвано от яростна, но много мотивирана и адекватна критика към безумието, наречено веганство.

Цялата книга – от край до край – е просто невероятна! Слюнки ми потичат само като я погледна, а страничният ефект от прочитането й е, че се вдъхнових да изпробвам цял куп нови вкусове и експерименти в кухнята. Вероятно никога няма да предприема подобно кулинарно приключение, но имам усещането, че с Антъни Бурдейн действително се докоснах до някои от най-впечатляващите вкусотии, които предлага широкият и пъстър свят, в който живеем. Макар и само на хартия.

Публикувано от Георги