„Помни войната“ - Борис Дрангов и образът на българския офицер


Гледам снимката на Борис Дрангов на корицата и си мисля… къде ли съм виждал тези очи, от които не мога да отделя поглед. След известно време си отговарям: никъде. Никъде не съм ги виждал, защото това са ясните, смели до безумие и твърди като скала очи на офицер от онази България, която безвъзвратно изгубихме. Многократно ще се връщам към снимката от корицата и оттам неизменно ще ме гледа стройната фигура на Дрангов. Ситните бръчки по лицето му, възрожденският мустак, изрядната и изключително семпла униформа с единствено украшение георгиевски Кръст за храброст. Това е той, българският офицер, който изуми света с подвизите си и който - след две балкански войни - поведе хората си и във вихъра на Световната. Със същата твърдост и решителност, с която само три години по-рано се бе изправил срещу Османската империя.

Борис Дрангов издава своя наръчник със съвети за строеви офицери под името „Помни войната“ в Скопие през 1916 г. По това време България вече е прегазила Сърбия, освободени са почти всички български земи в Македония, а през есента нахлува и в Румъния. От пролетта на 1916 г. в Скопие започва да функционира Школа за запасни подпоручици, а Дрангов е назначен за командир. Малката книжка съдържа напътствията на изключителния педагог към офицерите, на които предстои да изнесат товара на цялата война и да изправят в боя срещу врага непобедимия български войник.

Както сам пише в предговора: „Изходни точки на всички беседи, поуки, бележки: забрави себе си; пристрасти се към идеал; вгледай се в делата си; веднага сам ги поправяй; строго над себе заповядвай; усърдно изучавай сърцеведение; разбери великото значение на духовната мощ; движението; силата на навика върху човека“.

Дрангов говори с много вещина за всички онези неща, които един офицер е длъжен да прави, но най-вече за отношението, което трябва да има към своите войници. И в тях прозира едно неподправено човеколюбие и грижа за отделната и най-важна брънка на войска - юнака, войника. Дрангов е подробен в своите напътствия и засяга различни теми от характера на войната - тактика, подготовка на войската, поведение в боя, в атака, в защита, в поход… Дава ценни напътствия, свързани с психологията на войната и на тълпата, дори народопсихологията на българина - все неща, които един офицер трябва да съобразява, за да бъде максимално ефективен на ключовата си роля, отредена му от дълга. Освен напътствия, авторът изпъстря текста си и с безброй заемки от народни пословици и поговорки, които внася като допълнителна аргументация, вдъхновена от вековната мъдрост.

„Помни войната“ е четиво, което звучи напълно космически днес, сто години по-късно. Нищо, абсолютно нищо не е същото - естеството на войната се е променило, армията е друга (ако я има въобще), войникът е друг, офицерите са други, България е друга. И все пак съветите на Борис Дрангов са изключително свидетелство за морала, светоледа, ценностната система, идеалите и заветите на онова поколение мъже, което остави костите си по бойните полета в служба на родината. И тези съвети, колкото и далечни и непонятни да звучат днес, могат да бъдат отнесени към различни сфери от съвременния живот, защото някои от тях са универсални - никога не се отказвай, давай личен пример, грижи се за хората си, бъди всеотдаен до себеотрицание…

Адмирации за изключително екзотичния подход на изд. „Еделвайс“ да откриват и изтупват пепелта от подобни забравени книги, свързани с военната история и не толкова далечното ни минало.

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: