Много години минаха от първата ми среща с магическия свят на Дж. К. Роулинг и невероятните обитатели на Хогуортс. Все още си спомням вълнението, с което потънах в този свят. Вълнение, изместило много бързо пословичния ми първоначален скептицизъм от нещо ново и популярно. Спомням си и втората среща, вече в студентските години, когато на един дъх отново изчетох всички книги от поредицата и след затварянето на последната страница се питах как въобще ще продължа напред в реалния свят, без емоциите и магията на тези вълшебни книги.
Шест години след тази втора среща отново е време да се завърнем на Привит Драйв номер четири с чисто новото илюстровано издание на „Хари Потър и философският камък“. Луксозното издание с твърди корици и наистина невероятни илюстрации, дело на Джим Кей, вече ви показах в специално видео още в момента, в който получих книгата. Трябваше ми обаче подходящо настроение и разположение на духа, за да започна пътешествието в света на магьосниците. Защото „Хари Потър и философският камък“ не е нещо, което можете да четете помежду другото, в някоя открадната свободна минутка. Не и Хари Потър. Не и точно това издание. Трябва ви истинско спокойствие, голяма чаша чай или кафе, бисквити, топли завивки, домашен уют и готовност да „превключите“ и да изоставите за известно време реалния свят с неговата безкрайна прозаичност.
Четенето на илюстрованото издание е много особено преживяване. В действителност откриваш, че прекарваш много дълго време на всяка страница, защото изучаваш с любопитство илюстрациите. А те, повярвайте ми, са наистина невероятни! Джим Кей има свой собствен прочит на историята за Хари Потър и творчеството му се различава в известна степен от характерите, които сме запомнили от филмите. Семейство Дърсли например са изключително колоритни, имах усещането, че дебелите им бузи покриват две трети от страниците. Хагрид също е много сполучлив с огромното си тяло и бръмчащия мотор, с който прелита над Привит Драйв. Джим Кей е способен да навлезе и в изключителни детайли, както ще видите на страниците, описващи улица „Диагон-Али“ - там всяко магазинче е нарисувано с толкова богата детайлност, че можете да се взирате дълго време, откривайки нови и нови елементи по покривите или по фасадите на къщурките.
Колкото до самата книга, дори очите ми на пораснал читател, наближаващ 30-те, не можаха да останат безразлични пред чудесната история за Хари Потър и магическия свят на Роулинг. Действително, не можем да говорим за някаква дълбочина или силни послания още в първата книга, но трябва да се има предвид, че именно в „Хари Потър и философският камък“ Роулинг дава първата и основна картина на този измислен, но толкова реалистичен свят. На практика почти цялата книга е въведение в света на магьосниците - от описанията на Хогуортс с всичките му домове, учители и други обитатели, през играта на куидич, отношенията между магьосници и мъгъли, препратки към изчезването на Волдемор и всички загадки около това изчезване… Има твърде, твърде много информация, с която читателят трябва да се запознае - това е и причината истински „екшън“ да има едва в последните 50-ина страници. Въпреки това интересът ми успя да се задържи през цялото време - представях си всяка една сцена, а илюстрациите на Джим Кей ми помогнаха и много добре да си ги визуализирам. Ето защо, в самия край, когато Дъмбълдор раздаваше последни точки в класирането на домовете, почувствах истинско вълнение, каквото вероятно Хари, Рон и Хърмаяни също са усетили в този така емоционален момент.
Обичам този свят! Обичам магията на Хари Потър и вече съм в трескаво нетърпение за следващата илюстрована книга от поредицата. Благодарности на ЕГМОНТ България, които направиха възможна тази среща на българските читатели с ценното издание. Докато и вие чакате излизането на „Хари Потър и стаята на тайните“, можете да видите нашите ревюта за „Фантастични животни и къде да ги намерим“, „Куидичът през вековете“, както и първите ни ревюта за цялата поредица, съответно моето и на Девора.
Публикувано от Георги