Благодатният четвъртък


За Мак и момчетата от улица „Консервна“ Жоро вече ви е разказвал, а написаното от него до голяма степен би припокрило това, което бих споделила и аз. Нека бързо ви припомня тези герои, които няма как да не обикнете:

„Безделници през по-голямата част от времето си, те измислят невероятни начини да изкарат някой долар, често по най-сложния или подозрителен начин. Опитите им да измислят нещо интересно, с което да зарадват Док, местния авторитет в областта на медицината, обикновено се превръщат в катастрофа. И въпреки това го правят по такъв начин, че човек не може да им се разсърди.“

Припомнете си цялата публикацияна Жоро тук

Ако и вие сте останали само на етап запознанство с тези „безделници“ на Стайнбек, но ви е любопитно да разберете какво се е случило с тях след края на Втората световна война, то нека ви зарадвам, че днешната публикация е за „Благодатният четвъртък“ - продължението, което може би е по-добро и от първата книга!

Казвам го, не защото в „Благодатният четвъртък“ на жената се е паднала главната роля да бъде онова липсващо парченце, без което мозайката и цялостната картинка ще останат винаги недовършени. Напротив - докато четях първите страници, не бях сигурна, че ми харесва накъде върви сюжетната линия и не исках това царство на чувствителни, борбени и задружни мъже по някакъв начин да бъде изменено. Уви, промените са настъпили и именно заради шока, от който трябва да се съвземе целият свят, животът не може да продължи по старому. За Стайнбек начинът да запазиш себе си като личност, като заслужило човешко същество, отново се опира на това да бъдеш честен, справедлив, достоен, но и се допълва с ролята на семейството, на споделения живот между мъжа и жената. Именно поради тази причина за Док вече нищо не носи очарование, всичко се е променило и е изгубило вкус, защото самотата вече не дарява удовлетворение и спокойствие, както е правела преди.

На помощ на любимеца на жителите на улицата отново се притичат Мак, момчетата (в леко по-различен състав), новият собственик на бакалницата, както и Флора/Фауна - най-колоритният и мъдър образ в книгата. За нея Стайнбек пише, че бързо е прозряла една проста истина: когато съветваш хората с факти и се обосноваваш, те ще поставят всяка твоя дума под въпрос и в крайна сметка няма да ти повярват. Излъжеш ли ги обаче, че това е послание на звездите, те превръщат казаното в своя съдба.

Харесва ми вярата на автора, че правилните ценности ще ни спасят - ще ни върнат вкуса към съществуването. За съжаление обаче явно малцина са тези, които са я приели, защото не вярвам някога да сме живели в период на по-силно изявен индивидуализъм и отказ от отговорност, цели и справедливост. Ако започна да разглеждам книгата само като антипод на съвременното общество, ще замирише още по-„приятно“ и от аромата на някогашните фабрики за консервиране на риба на улица „Консервна“, затова ще се въздържа.

Това, което смятам за най-откровено удоволствие, изпитвано от читателя на Стайнбек, особено в „Благодатният четвъртък„, е (поне за мен) още по-богатият стил на автора. Беше ми любопитно, беше ми интересно: спирах и премислях, спирах и търсех, спирах и препрочитах. Определено в ръцете си държах книга, която искам да прочета отново - след време, и после след още малко време. А междувременно ще споделя и с вас един от любимите си цитати:

„Пламъкът на прозрението, както изглежда, се запалва и угасва, а човек си остава едновременно и щастлив, и уплашен. Подобни случаи колкото щете. Всеки си спомня ябълката на Нютон. Чарлз Дарвин казва, че неговият „Произход на видовете“ проблеснал в пълния си вид само за секунда, а след това до смъртта си той се мъчил да поддържа този блясък. Теорията за относителността хрумнала на Айнщайн в един промеждутък, напълно достатъчен да плеснеш с ръце. Такава е най-великата загадка на човешкия ум — скокът на следствието. Всичко се намества където трябва, несъответствията съвпадат, дисонансът се превръща в хармония, а глупостта се увенчава с короната на смисъла. Но този скок се извършва върху богатата почва на объркаността, затова и онзи, който скача, изпитва родилни мъки.“

Дж. Стайнбек

-

Девора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: