„Да убиеш присмехулник“ - книгата, която ме научи да приемам различията


Когато започнах да чета тази книга, нямах никаква представа какво ме очаква между кориците. Знаех единствено, че „Да убиеш присмехулник“ е носител на „Пулицър“, има култов статус в Америка и прави авторката си Харпър Ли популярна по целия свят.

Нямах никаква идея, че книгата ще се окаже много повече от страхотно четиво и ще ми поднесе ефектен урок по приемане на различията - една материя, която освен в социологията и политологията, става все по-актуална и в корпоративния свят.

Различията са нещо, с което ни предстои да се сблъскваме все повече и занапред - в обществото, в ежедневното общуване, в международните компании, които са средище на хора с най-различен произход, културен и социален профил, политическа, религиозна и сексуална ориентация, ценности и вярвания. И има известна ирония в това един южняшки роман, написан през 60-те години на ХХ век във все още доминираната от предразсъдъци Америка, да показва как да се справим с тези различия.

Да, именно това прави Харпър Ли и го прави по един изключителен начин, разказвайки за света на възрастните през очите на няколко хлапета. Джин-Луиза, Джем и приятелят им Дил се сблъскват с един свят на расова дискриминация, подозрителност към различните, затвореност в рамките на местната общност. В тази хомогенна среда, управлявана от общественото мнение, те виждат редица неправди и с присъщия си детски инстинкт успяват много вярно да различат доброто от злото. Разбира се, с помощта и на магнетичния Атикус Финч - бащата на Джин-Луиза и Джем, чиито своенравни разбирания за възпитанието на децата му и за равенството между хората го изправят срещу цялото население на градчето Мейкомб. Именно той повежда обречена съдебна битка в защита на чернокож, незаслужено обвинен в изнасилването на местна жена от семейство с твърде съмнителна репутация, но с едно важно „предимство“ - белия цвят на кожата.

Своето решение, предизвикало възмущението и презрението на целия град, Атикус оправдава така: „Те имат право да мислят така и тяхното мнение трябва да се уважава - каза Атикус, - но за да живея в мир с хората, трябва да живея в мир със себе си. Единственото нещо, което не се подчинява на мнозинството, е съвестта на човека“. И добавя: „Храброст е когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай“.

„Има един тип хора. Хора“.

Ако трябва да си отбележа всички цитати, които са ми направили впечатление, би се получило твърде дълъг пост. Но има няколко, които искам да споделя, защото говорят много за общочовешките ценности и за това как възприемаме другите, независимо колко различни са те от нас.

*****

„Никога няма да разбереш някого, докато не видиш нещата от неговата гледна точка… Докато не пропълзиш по кожата му и не се разходиш в него“.

*****

„Не е обидно някой да те нарече с лошо име. То само показва колко недостоен е този човек, но това не трябва да те наранява“.

*****

„Почти всички мислят, че са прави, а ти не си…

- Те имат право да мислят така и тяхното мнение трябва да се уважава - каза Атикус, - но за да живея в мир с хората, трябва да живея в мир със себе си. Единственото нещо, което не се подчинява на мнозинството, е съвестта на човека“.

*****

„Храброст е когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай“.

Ще завърша с думите на Атикус към невръстната Джин-Луиза, които илюстрират по страхотен начин желанието на много от нас да налагат своята гледна точка и да въздействат на другите с всички средства. Дълго си мислех дали да сложа този цитат или просто да си го запазя като късче безценна мъдрост, но реших да съм щедър:

„Не трябва винаги да показваш всичко, което знаеш. Такова нещо не подхожда на жени… и после, хората не обичат, когато някой е по-умен от тях. Дразнят се. Ти никого не можеш да промениш, като му приказваш правилно. Хората трябва сами да имат желание да учат, а когато нямат желание, нищо не може да се направи, освен да си мълчиш и да приказваш като тях“.

Не знам коя е най-подходящата възраст да прочетеш тази книга. Но със сигурност човек трябва да го направи поне веднъж в достатъчно зряла възраст - животът, погледнат през детските очи, ще му върне усещането за чистота и взаимоотношения между хората, в чиято основа са добри намерения, откровеност и непредубеденост. А някои от тези детски интерпретации, освен много чисти и хуманни, могат да са и много забавни, като разсъжденията на Джин-Луиза:

„Казах на Калпурия, че ще я науча аз нея: някой ден ще я издебна, ще избягам и ще се удавя в Баркъровия вир и тогава ще й бъде мъчно“.

Толкова за книгата от мен. Ако все още не сте я прочели, сега е моментът бързо да поправите грешката си, защото на пазара вече излезе и наследникът на „Да убиеш присмехулник“ - дългоочакваната „И страж бди на пост“ от Харпър Ли.

Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: