„Бъдеще“ - когато човекът се възкачи на Олимп


Започвам с Дмитрий Глуховски отзад напред - докато повечето читатели отдавна са изгълтали „Метро 2033“ и „Метро 2034“, аз се запознавам с творчеството на култовия руски писател с най-новото му произведение, излязло на български език - „Бъдеще“.

Корицата хипнотизира с футуристичната картина на един бъдещ свят, излязъл сякаш от древните митове и постигнал величието на най-смелите човешки фантазии. Дълго време ми трябва, за да уловя всички детайли - художникът Живко Петров се е справил брилянтно, както винаги. Обръщам задната корица и чета: „Бъдеще“ е мащабна антиутопия с нов поглед към класически дилеми от гръцките митове, Библията, „1984“ на Джордж Оруел и „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли“. 666 страници по-късно мога да кажа, че рядко ми се случва да открия толкова точно издателско резюме!

„Бъдеще“ действително е дързък полет на фантазията, въплъщаващ в себе си влияния от всички гореизброени. Резултатът е наистина мащабен епос, величествена творба, изкована с много алегории, много ярки картинни образи и цялостно усещане за нещо наистина голямо. След 400 години човечеството най-сетне е постигнало заветната си мечта - безсмъртието. Земята изнемогва под тежестта на 120 милиарда души. Европа е изчезнала във вида, в който я познаваме - над нея сега се издигат хиляди километрични кули, със стотици нива, които дават дом на новите богове. Цената, която хората са платили за своето безмъртие, е жестока - водейки се по Закона за Избора, те са се отказали завинаги от правото си да дадат живот. Всяка стъпка в страни от този закон носи зловещи последствия - нерегистрираната бременност се наказва, детето се отнема от родителите и се изпраща в интернат, а единият родител бива инжектиран с акселератор - химия, превръщаща го отново в смъртен и водеща до необратима старост в рамките на няколко години.

Законът за Избора се прилага от бойците на Фалангата - лишени от всякакви чувства щурмоваци, отгледани и възпитани в спартанските условия на интернатите. Наричат ги Безсмъртните и името им всява ужас. Ян Нахтигал е именно такъв боец. Ежедневно сблъсквал се с най-дълбоката тиня на новото европейско общество, обрекъл на преждевременна старост десетки нарушители на Закона, един ден той получава особена задача - да премахне лидера на нелегалната опозиция, т. нар. Партия на живота Хесус Рокамора, заедно с неговата млада приятелка. Задачата идва от Ерих Шрайер, сенатор, един от най-влиятелните хора в Европа. Само че наглед простата задача ненадейно ще се обърка, Рокамора ще избяга, а неговата любима Анели ще посее семето на съмнението у иначе безскрупулния щурмовак Ян. Двамата ще отидат в истинската клоака на нова Европа - пренаселената с емигранти Барселона, където законите нямат стойност и където хората са все още… хора… с целия колорит и първична бруталност на собствената си раса. Барселона ще се окаже преломна точка за съдбата не само на Ян и Анели, но и на целия континент.

Фантазията на Глуховски е сътворила един изключителен роман, от всеки ъгъл на който надничат препратки към древногръцките митове и шедьоврите на Хъксли и Оруел. Олимп е намерил своята бъдеща проекция в Европа - от аполоновите маски, които носят бойците на Фалангата, през цялата йерархичност и символика на новото общество, изпълнило огромните кули, та чак до сложните и наситени с трагична обреченост семейно-роднински взаимоотношения между героите. А сходствата с „Прекрасният нов свят“ с повече от очевидни - цялата стерилност и налудничавост на цифровия и химичен свят, хапчетата за щастие, отвращението от всичко човешко, пълното срастване между човека и божественото… „Бъдеще“ е и роман, който със смесени чувства разглежда ролята на Бог, на християнския Бог в един свят, в който религията вече не е нужна, църквите са публични домове, а Христос е свален от кръста си и запратен на бунището на историята. Може ли обаче да заличиш вярата от сърцата на всички и няма ли в крайна сметка да разгневиш боговете, заемайки тяхното място на Олимп?

В същото време читателят може да намери и интересни паралели между света на „Бъдеще“ и днешната хуманитарна криза с бежанците, залели Стария континент. Уви, прогнозите, които прави Глуховски, не са в полза на положителното разрешение на този проблем.

Въпреки мащабната си концепция, романът не може да се похвали с някакво особено новаторство. Действително, отлично продължените идеи на Хъксли и Оруел са истинска радост за сетивата, но имаше и доста предвидими моменти, а на около 150 страници преди края действието изведнъж забави темпото сякаш от нищото, вкарвайки читателя в малко излишни сцени на бебешки плач, повиване в пелени и прочее битовизми. Самият край обаче идва в традициите на гръцките митове и успява да постигне желания ефект. Спрелият часовник на времето се завърта отново, а човечеството ще трябва да започне обратното броене на своето безсмъртие. Сами ще видите какво имам предвид, ако прочетете книгата. Нещо, което със сигурност ще искате да направите, ако се вгледате в корицата и прочетете още някой отзив като този.

Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: