Готвачката на Химлер раздава справедливост


„Готвачката на Химлер“. Няма как да не се спреш на подобно заглавие! А и корицата, на която жена е скръстила невинно ръце над престилката си - в едната държи кошничка с гъбки, а в другата - пистолет… Определено провокативният външен вид изигра своето и в нашия случай - с Девора почти се сдърпахме кой да прочете книгата пръв. Тя - фенка на готварството, аз - фен на… е, не на Химлер, разбира се, но на всичко, свързано с войни и идеологии.

В действителност книгата на Франц-Оливие Жизбер не е нито автобиография на някаква готвачка на Химлер, нито историческо четиво, изградено върху достоверни факти. Така че охладете ентусиазма си и се пригответе за една неангажираща „алтернативна история“, разказана от името на над 100-годишната Роз - изкусен кулинар и собственик на ресторант (а очевидно и на огнестрелно оръжие, което не се колебае да използва). Жизбер се е нагърбил с нелеката задача да прекара своята Роз през почти всички значими събития на изминалото столетие, като на всичкото отгоре я направи и пряк участник в много от тях. Родена в арменско семейство в пределите на Османската империя, Роз става свидетел на арменския геноцид от 1915 г., когато губи всичките си близки и остава кръгъл сирак. Съдбата я запраща във Франция в разгара на Първата световна война и там животът й ще потръгне в неподозирана посока. Огорчението и жаждата за мъст обаче няма да изчезнат и тя ще запомни добре имената на виновниците за своето нещастие. „Като всички, разбира се, съм против смъртното наказание. Освен ако не го прилагам самата аз“.

Големият талант на Роз става кулинарията и това ще определи целия й живот. Ще отвори ресторант в Париж и когато немските войски окупират столицата, именно там ще се отбие мрачната особа Хайнрих Химлер, ръководителят на страховитото Гестапо. Очарован от уменията на Роз, Химлер ще я отведе в Германия, докато собствените й деца и съпруг ще изчезнат във вихрушката на Холокоста. Учудващо бързо преодолява всичко това талантливата кулинарка. Сърцето й закоравява, затова пък страстите я водят от едно приключение към друго. И тъй като раздаването на справедливост често не се случва с необходимата дискретност, следват принудителни бягства - първо САЩ, после Китай, накрая отново във Франция, но този път в Марсилия. Историческият контекст е надлежно спазен навсякъде, а Жизбер съвестно проследява както немската окупация на Франция, така и следвоенна Америка, че и комунистически Китай. Да ви се стори познато отнякъде? Да, точно така - Юнас Юнасон и „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и избяга“. По подобен начин французинът смесва история и фикция в една непринудена житейска сага. Е, при Юнасон хуморът преобладава, докато тук по-скоро си партнират кулинарните и еротични нюанси с леко криминални нотки.

Финалният резултат, по мое мнение, е твърде далеч от отличен. Въпреки огромния исторически „багаж“, с който авторът натоварва образа на Роз, тя си остава неубедителен характер до самия край. Препускането през събития и въвличането на реални исторически личности в напълно измислен контекст са приятни за четене, но се плъзгат по повърхността без никаква дълбочина. Останах с впечатлението, че Жизбер е искал да се изкаже по цял куп теми от ХХ век, но без да влага особено послание, просто изреждайки фактология. И докато книгата на Юнасон за стогодишния старец действително разсмива, то „Готвачката на Химлер“ не може да си го позволи - не и на гърба на Холокоста, не и с Хайнрих Химлер. Затова залага на сексуални елементи и провансалска кухня. И една стогодишна старица, която не съжалява за нищо.

Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: