Радвам се, че открих книгите, които не са точно книги, а приключение! Признавам, че концепцията да създаваш съдържание в движение ме хвърли далече извън зоната ми на комфорт, където авторът е автор, читателят - читател, а сюжетът - необратим. Първият ми сблъсък с тази вече доста популярна тенденция, в която закупилият книжното издание оставя своя отпечатък върху него, беше с „Унищожи този Дневник“ на Кери Смит (цък). Най-близкото ми съприкосновение с нещо подобно са били книгите-игри, които като малка толкова много обичах да играя не по правилата. В момента пък се опитвам да преборя втората подобна идея на Смит, но докато аз се туткам в задачи и изпълнение, на книжния пазар се появиха чудесни издания за оцветяване, за които никога няма да бъдем прекалено възрастни или прекалено скучни.
Мога да ви кажа, че „Омагьосаната гора“ на Джохана Басфорд е прекрасен подарък за вашите деца в навечерието на първия учебен ден и това ще е факт, но също така това е не по-малко прекрасен подарък и за вас, както и за всеки от близките ви, който обича или е обичал да рисува.
Какво представлява рисувателната книга?
Това е издание с повече от 80 страници с черно-бели „скици“, които можете да запълните с цветове по ваш избор. Джохана Басфорд е свършила чудесна работа с графиката и дори черно-бели, страниците са изпълнени с детайли и живот. Вашата работа пък е да оцветите и дорисувате картините.
Какви изображения могат да се открият вътре?
Както подсказва заглавието - това е една омагьосана гора, в която можете да срещнете нейните странни обитатели - от сови, през лисици до еднорози и дракони. Ако сте си взели другата книга на Басфорд - „Тайната градина“ - там пък ви очаква изобилие от цветя и пеперуди.
NB! „Тайната градина“ на Джохана Басфорд е книга за оцветяване. „Тайната градина“ на Франсес Х. Бърнет е книга за четене. 😉
Какви техники може да се използват?
Може би за мнозина първият избор ще са цветни моливи. Аз започнах първата картина с цветни тънкописци, тъй като моливите ми са на 80 км от вкъщи. Най-много ми хареса да оцветявам с водни боички, тъй като това дава голяма свобода с различните цветни нюанси, а хартията е достатъчно дебела, така че боите не само попиват хубаво, но и не прозират през гърба на страницата. Не съм пробвала единствено пастели, но тъй като детайлите са доста дребни, не мисля, че това ще е удачно.
Книгата се „рисува“ бавно, затова не мога да ви покажа готова картина, направена от мен. Това, че нещата не се случват бързо, е хубаво, понеже забавлението и занимавката са гарантирани за по-дълъг период от време. Когато я свършите, можете да минете към „Тайната градина“ на същата авторка. Сигурна съм, че много от вас ще направят картини, които си заслужава да бъдат споделени и запазени, затова ще се оглеждам и ще се радвам да споделите творенията си!
Девора