Докато другите се възползват от последните летни дни, за да си откраднат още няколко мига морско настроение, някои от нас вече са се прибрали по домовете и какво друго им остава, освен да четат, така че да забавят отминаващото лято поне още малко. „Обещанието на океана“ на Франсоаз Бурден носи печата на нещо френско и следователно – предварително прието като качествено. „Френска книга – значи ще има сълзи“ казах аз, преди да разтворя страниците, правейки тази констатация по-скоро заради тежкото европейско кино, отколкото заради нещо друго, обаче се оказах безмилостно измамена в съжденията си. Не, книгата не е тежка. Дори напротив – лека, любовна и леко хлапашка.
Макар историята на главната героиня да предразполага към по-драматичен сюжет (годеникът ѝ е починал преди години при инцидент в морето, на погребението му Мае разбира, че я е мамел, а през последните години се грижи за болния си баща и ръководи проблемния семеен бизнес съвсем сама), всъщност единствените емоции, които долавяме, са неудовлетворение и жажда за нова любов. На сцената изгрява звездата на бъдещия любим на Мае, но взаимоотношенията им са като на ученици в седми клас. В общи линии сърдене и мусене в продължение на 250 страници, зад което обаче прозира взаимна загриженост и според авторката – дори любов. На мен обаче ми беше трудно да приема както тази, така и другата любовна развръзка, засягаща приятелката на Мае – Армел.
Всички тези лични наблюдения доказват едно единствено нещо – не ги разбирам аз тези французи и това си е! Хладният английски темперамент ми импонира далеч повече, отколкото повърхностното флиртаджийство, но аз съм си аз, а вие сте съвсем друга история. Ако искате да изживеете мимолетен флирт с някое четиво, това ще е един от вариантите, така че препоръчвам книгата на тези, които имат нужда да разтоварят с нещо, което да ги разсее от ежедневието. Най-големият плюс е, че Бурден е описала делниците в риболовната компания, която Мае ръководи, по начин, който ще остави впечатление у читателите. Може би любовта към морето е по-силна от любовта към хората, знае ли човек?
Девора
Библиотеката 