„…типично британска история“ - това бяха думите, които ме накараха да посегна към книгата, да разтворя страниците и да не я оставя, докато не я прочета докрай. Типично човешка история, бих добавила и аз, а ако вие не сте решили коя да е следващата приятна книга с интересен, но лек сюжет, спокойно може да потърсите „Крайбрежната чайна“ и да се оставите в ръцете на Ванеса Грийн.
„Крайбрежната“ е малка семейна чайна с постоянна клиентела, в която по цял ден мирише на прясно изпечени кифлички (запазена марка на собственичката) и различни комбинации от чаени листенца. В това ароматно и красиво кътче се преплитат историите на няколко жени, които на пръв поглед нямат нищо общо една с друга: журналистката Чарли, отдадена изцяло на професията си, самотната майка Катрин и младата Серафин, която е на път да се превърне в черната овца на перфектното си на пръв поглед семейство.
Докато трите бъдещи приятелки намират път една към друга, читателите се запознават с техните минали грешки, настоящи проблеми и дилеми за бъдещето. Грийн умее да прави завои в сюжета и макар като цяло в книгата да не ви очакват кой знае какви изненади, в повечето случаи няма да се оказвате прави в предположенията си за едно или друго нещо. За мен липсата на драматизъм е най-силната страна на „Крайбрежната чайна„, защото доближава героите максимално до реалността - нищо не е толкова страшно, колкото изглежда!
Преди кулинарията, преди любовта - това е книга най-вече за приятелството; за чудото на това да попаднеш на хора, на които можеш да се довериш изцяло, без да ги познаваш, и които ще ти помогнат във всяка една ситуация. Серафин и Катрин помагат на Чарли да подготви своя репортаж за чайните на острова, докато тя самата помага на сестра си, чийто брак е на път да се разпадне. От своя страна Катрин и Чарли помагат на Серафин да придобие кураж и да запази всичко, което обича, в живота си, а пък Серафин и Чарли са тези, които застават до Катрин в момент, в който трябва да намери сили да прости на хората, които обича, но които са предали доверието ѝ.
Книгата се чете изключително бързо, така че не се подвеждайте по вида ѝ, който изглежда прилично обемен, а я добавете към багажа за морето и ѝ се насладете на спокойствие. Макар английското лято да е само „вятър и мъгла“ и то буквално, авторката разказва историите на героите си с топлина, която съм сигурна, че ще допадне на много от вас. А ако случайно се запалите да направите някое чаено парти по женски, не забравяйте да ми пратите покана! 😉
Девора