„Погълнах“ „Ванилена сол“ за отрицателно време, макар да ми беше странно да чета книга в сегашно време. Ада Пареляда задава един забързан ритъм, на който очите ми се подчиняваха, а страниците се плъзгаха една подир друга скорострелно. Изобщо не усетих кога я започнах и кога ми останаха 20 странички за следващия ден. Причината: беше любопитно и интересно да разбера какво се случва, да чета! Готвач на средна възраст с необуздан характер, млада канадка с увлечение по кулинарията и социалните мрежи, критичка с нереализирани сексуални нагони - това трио се оказа достатъчно взривоопасно, така че дори нямаше нужда от драматичните въдички, които авторката хвърляше от време на време към миналото на главните герои.
Всичко започва с ресторанта на Алекс - „Старият свят“. Определени черти от характера на готвача и пропуски в разбиранията му за света около него са причината в пощенската му кутия да се събират предупредителни писма с финансова насоченост. Съдбата обаче не чака втора покана и изпраща на Алекс Анет - значително по-млада любителка на кулинарната магия, но без съществен опит в кухнята. На всички е ясно, че сюжетът ще се върти не само около печката, но и около взаимоотношенията на тези двама герои, но картинката се оказва по-сложна и по-трудно смилаема, отколкото сме предполагали.
Понеже съм станала много критична към всички автори (дали пък в мен не се обажда един нереализиран писател, нали това били критиците), трябва да споделя, че намирам драматичните истории в миналото на Анет и Алекс са слабост от страна на авторката. Не смятам, че допринасят с нещо към сюжета, нито го обогатяват, но от друга страна, на мен дори щедрите описания на хранителни продукти ми стигат, за да намирам четивото за достатъчно вълнуващо, така че нека приемем, че в случая нямам пълно право да се оплаквам.
Това, което обаче измъква книгата от рафта с хрисими готварски откровения и я поставя сред забранените за по-млада аудитория четива, е еротичната лесбийска връзка между Карол и Анет, от която не са ви спестени пикантните моменти. Звучи объркващо, нали? Уж книгата трябваше да разказва за напрежение и страсти в кухнята между двамата готвачи, а изведнъж се озовахме в периферията на любовен триъгълник, който на моменти изглежда съвсем логичен. Не толкова логично обаче звучат някои от действията на главните герои, отново опит на авторката да придаде излишен драматизъм на ситуацията, но малко са писателите, които успяват да разтърсят читателя си единствено с напрежението във взаимоотношенията на главните им герои, така че прощаваме на Пареляда, че все още не е стигнала до тези висини. Има обаче надежда и това да се случи. Ето какво споделя Алекс:
„Ние с теб сме двама самотници… Двама общителни самотници. Звучи противоречиво, но не е ; имаме нужда да сме сами и, заедно с това, да споделяме.“
Не е ли това драма, която си заслужава да бъде описана в книга, без излишни украшения като натравяния, бягане от властта и недоразумения тип „латиноамерикански сериал“? Според мен - да! Но понеже е лято, нека оставим тежки разсъждения за друг сезон, а ако на вас ви се чете нещо, което да достави нови и забавни читателски усещания, „Ванилена сол“ може да се окажа точно вашето четиво!
Девора