Илия Бешков - „Черната тетрадка“


Да бъдеш карикатурист сигурно е особено трудна професия - да уловиш момента, болката и иронията, кривата усмивка на днешния ден, и да ги пресъздадеш с туш или молив в образ, който говори повече и от хиляда думи. При това с пълното съзнание, че правиш някого за смях и този някой най-често има власт. Но пред перото на карикатуриста и най-голямата, най-могъщата власт мълчи. Добрият карикатурист живее чрез своето творчество. И е по-голям от големите на деня.

С творчеството на Илия Бешков се сблъсках за първи път в ученическите години. Карикатурите на Алеко, убит от своя герой Бай Ганьо (два варианта, публикувани през 1947 г.) и до днес са се запечатали в съзнанието ми. Не знаех нищо повече за Бешков до момента, в който изд. „Изток-Запад“ пуснаха прекрасно издание с неговия дневник от началото на 50-те години, т. нар. „Черна тетрадка“.

„Черната тетрадка“ на Илия Бешков е изключително любопитна находка. Освен дневника, представен както в редактиран, така и във факсимилен вид, изданието съдържа още досието на известния карикатурист и албум с голяма колекция от публицистичните му творби. Информация, напълно достатъчна, за да може дори и лаик да надникне зад поривистия подпис „Бешков“ и да си изгради представа за таланта, който не успяват да пречупят дори тайните служби на два различни режима.

Дневникът на Бешков е своеобразна сбирка от нахвърляни размисли на един творец в края на житейския си път, преминал през доста удари на съдбата и огорчен от света около себе си. Размисли на един тъжен, разочарован човек, който не може да премълчи насъбралата се неудовлетвореност, макар във време, когато „почти никой не говори това, което мисли„.

„Всеки е безкрайно затруднен да не изрече нито сянка от това, което мисли и чувства. Най-благоприятното положение е да не говориш, но то е абсолютно недопустимо, тъй като мълчанието е безспорно доказателство, че мислиш. Ти трябва да проговориш, за да отречеш и умъртвиш сам собствената си мисъл“.

Разсъжденията на Бешков се лутат между наблюдения над днешния ден и променените ценности, развихрилата се война в Корея, за която говори целият свят, и вглеждането в собствената си безспомощност и апатия. „Увиснал съм на тънка паяжинена нишка, а светът се тресе от войни и революции“, е лаконичното заключение на художника за сблъсъка му с реалността.

Невероятно е прозрението му за Хитлер: „У празния недостатъчен човек винаги ще се намери място за една голяма идея, която да обърка координатите му“. Същевременно оценката му за комунистите и за „новото общество“, което изграждат в социалистическа България, е съкрушителна. Твърде силни думи, написани от човек, който ясно съзнава, че никоя власт не би могла да отнеме свободата му. „Няма нищо по-изумително и по-зловещо от това да чуете от устата на комунист думата мир! Те поставят тази дума в устата на децата, майките и бащите, както поставят куршума в дулото на пистолета“. Своята ненавист към комунистите Бешков сякаш прехвърля и върху руснаците като цяло. Прозападно ориентиран с всяка своя молекула, той е безпощаден в оценката си:

„Русинът има единствената потребност - да се похвали с нещо - каквото и да е - царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света… Бои ли сте русинът от света? Не, но той съзнава, че е ненавистен, непоносим или в най-добрия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете. Непоносимо страдание за русина е това съзнание - да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията“.

Освен „Черната тетрадка“, вниманието привлича и досието на Бешков, усърдно допълвано през годините още от царско време, та чак до смъртта му през 1958 г. Неудобен на всяка власт, художникът е следен и държан под наблюдение десетилетия наред, за което свидетелстват донесенията на агентите. Прави впечатление известна разлика в нюансите на донесенията отпреди Девети и след това. Докато в написаното от царските агенти доминира неутралният тон, а на места проличават дори респект и положителни оценки за големия карикатурист, то в докладваното от агентите на НРБ ясно се вижда „новата линия“ - много детайлни, с дословно цитирани разговори, прихванати незнайно как. В тях личи и нещо друго - непрестанните усилия на властта да привлече Бешков - непримиримия, безпартийния - на нейна страна:

„На такава дарба и талант, ако Бешков има здрава идеална основа, би бил стихия и ще бъде един от най-известните световни прогресивни карикатуристи. Той обаче няма вътрешна убедителност и разбирания, за да се придвижи така. Всеки случай може и требва да се използва. Необходимо е постоянно да му се говори и да му се оказва „влияние“.

Бешков обаче остава настрана до края на живота си. А колко ли други са „се придвижили“, колко ли други са били „повлияни“ в средите на творческата интелигенция…

„Черната тетрадка“ можем спокойно да наредим до „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков. И двете показват натиска на тоталитарната държава над твореца; моркова и тоягата, с които си служи тоталитарната власт, за да държи в подчинение и да манипулира онези, от които се очаква на свой ред да манипулират широките маси. И въпреки предговора от акад. Светлин Русев (символ знаем на какво…), самата книга е истинска наслада за всеки библиофил с твърдите си корици и прекрасното си оформление, превърнали се в запазена марка на „Изток-Запад“.

Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: