В предишна публикация ви разказах за особеностите на куидича и намерих повод отново да се завърна към историята на една от любимите си книги, благодарение на новите издания-допълнения към поредицата „Хари Потър“. Беше интересно и забавно да се чете за магическия спорт, но още по-вълнуващо е четивото „Фантастични животни и къде да ги намерим“ на Хют Скамадър (да се чете Дж. К. Роулинг). Не знам защо авторката е решила, че повечето фантастични същества обичат да похапват хора, но пък и за секунда няма да се усъмните в достоверността на написаното. Роулинг отново твори с лекота и увереност, с която всеки от нас би описал нещо, случило се наистина, само където при нея става въпрос за магически твари и всевъзможни животни, плод на собственото ѝ въображение.
И така, книгата започва с уточнение ‘Що е това животно?‘. Както може би знаете, в света, в който живее Хари, повечето същества могат да се похвалят с интелект и силна воля, затова класифицирането им отнема на магьосниците доста време и енергия. Кентаврите например не искат да имат нищо общо с никого, още по-малко с някакви си класификации.
Голямо внимание се отделя на проблема с мъгълите (обикновените хора): те при никакви обстоятелства не трябва да се срещат с или да виждат магически същества. Множество заклинания пазят фантастичните животни само за очите на магьосниците, но понякога се случва някой и друг пропуск. Именно заради това се носят легенди за чудовището от Лох Нес, което всъщност е опасно ‘келпи’, а приказките за дракони са сред любимите на малките деца, които дори не подозират, че из земното кълбо има истински разноцветни и не особено безопасни живи такива.
Министерството на магията е класифицирало всички видове според степента, в която са склонни да проявяват агресия, като едно хиксче (Х) получават най-миролюбивите, а пет хиксчета (ХХХХХ) - най-опасните. Разбира се, Уизли не е пропуснал да надраска и собствените си коментари по темата, а на последната страница двамата приятели са използвали хартията на ценното четиво, за да играят на бесеница.
Всички животни са представени по азбучен ред и са описани като външен вид, поведение и история. Сигурна съм, че като прочетете книгата, ще ви се прииска отново да изгледате филма и да разпознаете всяко едно от съществата, с които Хари и дружина се сблъскват.
Нещо важно за тази книга, както и за „Куидичът през вековете“, е , че част от печалбата от продажба отива за фонда на Comic Relief. Това ще рече, че ‘левчета и галеони’ ще бъдат използвани за нещо добро, най-вероятно за оказване на помощ на хора, живеещи в тежки условия по света. Това, за разлика от всички описани фантастични животни, си е нещо съвсем реално, но дори да не сте водени от най-алтруистични подбуди в избора си, пак си заслужава да задълбочите познанията си за този фантастичен и омагьосващ свят.
Девора
може ли да ми кажете какво са използваните шрифтове в книгата