‘Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца в София’ е книгата, с която ще поздравим и родителите в Деня на детето! Автор е Соня Тодорова, а право да напише издание с подобно заглавие ѝ дава това, че е майка (!); че живее в София (!), но най-вече това, че има чувство за хумор и дарба да пише увлекателно (!!!). Книгата ще ви спечели още с първите си страници, където се запознавате със „старата дама“, някъде по средата ще ви разтърси с един разказ, който ще ви зашлеви като парцал през широката усмивка, а оттам насетне читателят попада в съвсем друга, не особено приветлива реалност, и както авторката сама споделя: ‘Мрачно стана, но това е случайно.‘.
.
Субективно мога да разделя наръчника на три части:
Първа част: полезна за млади родители, написана с чувство за хумор, с примери от софийската реалност, които на много от нас ще прозвучат познати, но са поднесени по начин, който ще ви накара да се усмихнете. Преди години си представях как записвам в тефтер всички примери за поведение на отговорния и готин родител (като например: „не се карай на детето си, когато се изцапа или иска да си играе в локвите„; „измисли ритуали за празниците, така че да не представляват само поредица от почивни дни“ и един куп други неща, които наскоро отминалото ми детство (тогава) ми подсказваше). Все още нямам деца, но моделите на подражание, които съм изградила в главата си, съвпадат до голяма степен с тези, които е описала Соня Тодорова в своя „кратък и практичен наръчник“. Макар между шегите ѝ да прозира тон на абсолютна категоричност по застъпените теми, смятам, че се е справила чудесно в начинанието си да заинтригува публиката и да я развесели, но и да ѝ поднесе някои полезни практични хитрини. Любимата ми е с отлагането на подаръците за рожден ден и Коледа. Идеята на Соня е следната: вместо да давате на малчугана всичко наведнъж, оставете го да се порадва на няколко подаръка, а останалите му връчвайте с течение на времето, когато ще ги оцени много повече.
И така, чета си аз наръчника и се забавлявам почти толкова много, колкото ако имах и аз някой дребосък, за когото да се грижа. Вече съм абсолютно убедена, че това ще е перфектен подарък за всичките ми приятелки, които тази година очакват първородните си деца, а те май са повечето от всички, които познавам изобщо, и които не са родили през последните една до две години. Представям си как им връчвам книгата с приятното усещане, че им дарявам нещо, което да ги забавлява, пък те ако искат, да извличат „практическа“ полза. И докато се подсмихвам и разлиствам страниците, прочитам нещо, което едновременно ме шокира, но и ми харесва повече от всичко, прочетено до този момент…
Втора част: по-малко от 5 страници. Разказ.
Соня Тодорова пише къси разкази, както ще разберете от представянето ѝ на задната корица на книгата. ‘С неочакван край’, бих добавила аз. Защото след няколко десетки страници с майтапи и сарказъм, идва нещо, което те изстрелва на съвсем друго място. В същото време е толкова добро, че ако в цялата книга беше публикуван единствено този разказ, пак щеше да си заслужава да си я вземете! Обаче е тъжен. И странен. И познат, макар да не съм го изпитала. И мистичен, и трогателен, и въобще ще ви трябват няколко минути, за да го осмислите. Оттам нататък краткият и практичен наръчник се променя до неузнаваемост…
Трета част: според мен трябваше да бъде издадена в друга книга, мястото ѝ не е тук. Кратки разкази - хубави, но тъжни. Става малко стряскащо. Усещам някакво неприятно чувство да се заражда, някакво безпокойство, чиято кулминация идва с финалните думи, които авторката споделя. ‘Май пак ще се заминава’, пише тя, а читателят си дава сметка, че макар току-що да е прочел ‘Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца в София’, май оцеляването тук си остава мисия невъзможна. Или ако е възможна, то може би ще ти коства повече, отколкото си склонен да търпиш. Изведнъж поглеждаш на всичко, което си прочел, като на една лична изповед на авторката, в която тя сама е искала да изясни за себе си тази дилема и се е оставила на думите, на спомените и на разказите, които, струва ми, е писала по друго време и в различен контекст.
КПД*-то на книгата обаче е на абсолютен максимум и в края ще откриете няколко изкушаващи рецепти от кухнята на авторката, както и препоръки за приготвянето на базови ястия, с които да формирате у децата си вкус към полезните храни. И един съвет от мен: хартиените формички, които да заместват тавата за мъфини, дори в извънредни ситуации никога не са добра идея! 😉 (стр. 107, приспособления)
Девора
*Коефициент на полезно действие.