Чудоземия (Тайното убежище)

Струва ми се, че малките момчета по-трудно се впечатляват от книгите, отколкото момичетата. Може и да греша, но според мен игрите на открито (а в последните години по-скоро на закрито пред компютъра) са предпочитано занимание от изпълнените с енергия дечковци. Затова не е лека задачата да изберете книга, с която да ги превърнете в читатели, които с интерес „поглъщат“ страница след страница. Но не е и невъзможно! „Чудоземия“ на Брандън Мъл ми изглежда точно като книга за подрастващи, която по-скоро ще допадне изключително много на силния, а не толкова на нежния пол, макар да изобилства от феи. 😉

Главни герои в книгата са брат и сестра, Сет и Кендра, които отиват на гости при своите баба и дядо. Възрастните са известни в семейството като негостоприемни особняци и съвсем естествено децата не изгарят от нетърпение да прекарат времето си с тях. Оказва се обаче, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, и никой не е такъв, за какъвто се представя. Къщата, в която Кендра и Сет са настанени, всъщност е тайно убежище, а баба им и дядо им са пазители на резерват за вълшебни същества на име Чудоземия. Техните помощници в домакинството съвсем не са обикновени хора, а пък пеперудите в градината се превръщат в красиви феи, стига да отпиеш от вълшебното мляко, което най-общо казано ти отваря очите за вълшебствата около теб.

Дотук не звучи точно като книга за момчета, но нещата много бързо се променят. Сет е малък хулиган, който не обича да спазва правилата (какъвто трябва да бъде всеки герой в детски роман, за да има шанс случките да се случват), затова нарушава забраната да не пристъпва в гората, което бележи началото на поредица от злощастни събития, свързани със зли или просто недружелюбни магически същества. Докато Кендра е типичното добро момиче, което не иска да се забърква в бели, то брат ѝ наваксва и за двамата, което в един момент му коства прекалено много.

Смятам, че задната корица на книгата издава много повече за това какво се крие на страниците ѝ, отколкото предната, която е леко подвеждаща. Хората в убежището ще водят битка за оцеляване, която на места може да стресне читателя. Има елементи на истински ужас и то съвсем не по детски: като например плачещото бебе-дух пред прозореца на децата, което вика: „мама, мама“ и „пуснете ме вътре“, докато хищен вълк си точи зъбите на заден фон. Има и друг вид шокиращи моменти – като изцеждането на вимето на гигантската вълшебна крава. За да не се пръсне от мляко, децата се качват по стълби, скачат върху вимето, сграбчват го с две ръце и се плъзгат по дължина, като накрая цопват на земята, целите лепнещи от топлата течност. Чувам как някой казва „Отврат!“ на глас и решава, че не би дал на детето си подобна литература, но нека не забравяме, че децата приемат подобни сцени много по-спокойно и дори ентусиазирано. Не случайно един куп детски четива изобилстват от гнусотии, истории за пръцкане, за слузести жаби, гадни номера и какво ли още не!

Внимание: разкривам развръзка, затова не четете, ако не искате да знаете какво се случва в книгата накрая!

Ще издам само на вас, че краят е хубав, макар действието да е напрегнато (за младия читател) и наситено с обрати. Сигурна съм, че там, където на мен ми идеше да хвана Сет и здраво да го натупам, мъниците ще надават радостни възгласи в подкрепа на неподчинението. Друго, което ми направи впечатление в книгата, е спокойният (прекалено спокойният!) тон, с който възрастните приемат поведението на малките деца и начинът, по който ги третират като разумни хора, като възрастни. В книгата „Тайното убежище“ децата спасяват Чудоземия от най-голямото зло, но явно ще се появи и друго (най-вероятно тайното общество, което иска да завзема подобни магически резервати из целия свят), така че светът отново ще има нужда да бъде спасен. А историята за това – прочетена.

Девора