Езерото на водните кончета


Когато говорим за детска литература, няма как да не изтъкнем Ева Ибътсън като автор, който задължително трябва да присъства в библиотеката на нашите малчугани. Признанието от Британската асоциация на книгоиздателите може и да не е достатъчен повод да посегнете към книгите ѝ, но думите на собствените ѝ деца може и да се превърнат в такъв: „Тя не просто искаше да пише щастливи истории; тя просто не можеше другояче!“. Независимо какво ви е подтикнало да разтворите кориците, сигурна съм, че знам какво ще ви спечели да прочетете всичко, написано от тази авторка: изключителната лекота, с която пресъздава един след друг световете на малки и храбри герои, пъстри и красиви пейзажи, силни и благородни приятелства. Така беше в „Кралицата на голямата река„, в „Казанската звезда„, така е и в „Езерото на водните кончета“.

Има и други сходства в книгите на Ибътсън: добрите и загрижени лели, храброто и умно момиче, завистливите и неприятни роднини. Най-хубавите сходства обаче са по отношение на описанията на природата, животните и градовете. Когато четете книга на авторката, все едно сте попаднал на пътеводител, който ще ви разкрие много и то доста любопитни подробности - било то във Виена, в Лондон, в Манауш или в измисленото кралство Бергания. Макар книгите на Ева Ибътсън да са красиво написани и да представят една романтична и наивна реалност, скръбта, болката и загубата са неизбежни спътници на главните герои, но авторката не пропуска да опише и емоциите, които съпътстват успешното справяне с тежките моменти.

В „Езерото на водните кончета“ се пренасяме в лятото преди началото на Втората световна война. На фона на политически интриги и военна мобилизация, едно училище за прогресивни ученици събира под покрива си необикновени деца, които ценят живота и приятелството повече от всичко друго. Тали е отгледана от своите любопитни лели и от отдадения на лекарската си професия баща. В кръвта ѝ тече благородство и себеотрицание, затова винаги е готова да помогне на другите. Когато съдбата я изпраща на пътешествие към малката монархия Бергания, Тали разбира, че на нея и нейните приятели е отредена много важна и съдбоносна роля: да спасят принца, застрашен от злите наемници на Гестапо. За децата е ясно: той е наш приятел и ще дойде с нас там, където е безопасно! Оказва се обаче, че да бъдеш спасен от привържениците на Хитлер, не означава, че е спасен и животът ти. Попаднал в затвор, изграден от собственото му тиранично семейство, принц Карил е на път да загуби всяка надежда, докато една случайна среща не дава нова посока в живота му.

Макар „Езерото на водните кончета“ най-вероятно да е първото съприкосновение на малкия читател с конкретния исторически период, то мога да успокоя родителите, че книгата е достатъчно разбираема и няма да затормози детския ум. Въпреки убийството на краля на Бергания, бащата на Карил, романът остава положителен и показва как доброто може да извоюва своите малки победи, дори в най-мрачни времена - нещо, на което си заслужава да научим най-малките. И понеже това е Ева Ибътсън, има и друго, което ще се влее през страниците и ще се настани трайно в съзнанието на читателя - любовта към природата, към света на всички същества, които правят съществуването ни по-пъстро, изпълнено с чудатостите на живота, който ни заобикаля.

Девора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: